|
Тема |
Чети страшно внимателно! [re: TRl-1] |
|
Автор | Coлoмoн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.03.01 22:05 |
|
|
Така и очаквах. За доказване на доктрината за безсмъртието на душата се използва притча, чиято цел е да покаже, че Бога не съди човека според богатството му. Притчата завършва с думите: "Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. Показва се, че възкресението е единствената възможност за нов живот.
Вероятно не са много хората, които знаят, че думата "безсмъртие" не се среща нито веднъж в Стария завет. Волтер изследва Библията и с голяма изненада пише: "В законите на Божия народ не е казано нито дума за безсмъртието на душата." В Новия завет само Павел си служи с термина безсмъртие (атханазия) и го прилага само и единствено за Бога - 1Тим. 6:15, 18. Комбинацията на думите "безсмъртна душа" може да се срещне навсякъде другаде, но не и в Библията.
Не е никак случайно, че първата лъжа, изречена на този свят, е свързана именно с безсмъртието на душата: "А змията рече на жената: Никак няма да умрете." Бог казва, че хората умират, Сатана твърди, че не умират. Кой е прав? "Така човек ляга и не става вече. Докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си" (Йов 14:12). "Ето всички души са мои, както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, ТЯ ЩЕ УМРЕ" (Езекил 18:4).
Доктрината за несъзнателното състояние на мъртвите е толкова ясна в Библията, че просто не ми е ясно как е възможно християни да се подвеждат по древногръцка философия.
|
| |
|
|
|