Привет.
Аз съм от тези хора , които смятат избора за възможен.
В себе си открих два извора успоредни един до друг.
Ако условно нерека единия добър другия лош , със собствената си воля определям кой от двата извора да освободя и кой да подтисна!
Така се и развиваме към усъвършенстване независимо дали резултата е предопределен , което навежда някой хора до мисълта , че нямаме избор.
Грижата ни за подържане нивото и чистотата на добрия извор ни сомоопределя като грижовни за добрия извор без значение на резултатите и обратното.
Така , бих определил , че ако се надяваме на резултатите- нямаме избор!
А да задействаме кой да е от двата извора- имаме избор!
Предоставям ти и малко информация , която можеш да отхвърлиш , пресееш или да убиеш чест от свободното си време с нея :

Човек

Човек е дух, който обитава тяло и има душа.

“Има тяло душевно има и тяло духовно”
Библията” Първо Коринтяни 15:44
Ако приемем, че основните три части на човека /дух, душа и тяло/ се пресичат и че всяка една част прониква в другата, то може и да ги опишем така: Първата част - Духовното поле - съответстваща на Бога, в човека е духът.
Втората част - астралното поле - съответства собствено на човека, в човека тя е душата.
Третата част - физическото поле - съответства на природата - в човека тя е тялото.
Всичките три части са затворени в една обща част, изразяваща волята на човека. Това показва, че ВОЛЯТА принадлежи към същността на човека и обединява всичките му елементи.
Първата част - Духа: Как да пристъпя към разглеждането на този предмет, който даже и най-напредналите умове не успяват да схванат? Как може ограниченото да обхване безпределното? Духът е Божествената искра, нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила, заря от Централното слънце, същинският Той. Думите не могат да го изразят, умовете не могат да го схванат. Той е душата на душата.
За да го разберем трябва да проумеем Бога, понеже духът е капка от духовния океан, зърно пясък от бреговете на Безпределния, частица от свещения пламък. То е онова нещо в нас, което е причина за нашата еволюция през всичките дълги векове. Не можем да се простираме по-надълго по този предмет - той ни пресилва и простите думи са безсилни да го обяснят. Нека всеки сам потърси път към тази най-възвишена част от себе си.
Като си взаимодействат помежду си трите основни части на човека го правят непостоянно, противоречиво и подвластно на страстите същество - обединяващо в себе си най-различни противоречиви тенденции. Той ту достига пределни висоти на доброта, обич и саможертва, ту потъва до жестокостта и злото. Той е едновременно и човек, и животно и неговото ЕГО непрекъснато се колебае между животинското и божественото. Тази двойственост ни принуждава да използваме нова система за класификация на хората, в която интелигентността, титлите, политическата власт и богатството нямат значение. Тя се основава на отдалечеността - по-голяма или по-малка, от животинското състояние.
Интелигентността не е свързана нито с човешките качества, нито със социалното, културното и финансово положение на индивида. Академикът, благородникът, бизнесменът, блестящият политик може да стои по-близо до животното. Какво поражда тази разлика - Съзнанието. Колкото по-съзнателен е индивида, толкова е по-отдалечен от животното. Можем да кажем, че съзнанието е онази част от егото, която управлява ума. Срещат се интелигентни хора, които са несъзнателни, тъй като интелигентността и съзнанието са две различни неща.
Физическите явления могат да се измерват, класифицират и оценяват като по този начин установяваме закономерностите в тях. При менталните явления не е така, тъй като осъзнаваме малка част от извършващото се в ума ни от онова, което се съдържа в определението “съзнателно”. Когато става въпрос за Подсъзнателното ние сме в пълно неведение. Известно е, че подсъзнанието е доверчиво и податливо на влияния, без способности за преценка.
А кой може да установи кога даден индивид мисли съзнателно или подсъзнателно.
Въпреки това човек крие в себе си тайната на тайните, тъй като е дете на Бог и в основни линии е създаден по негово подобие. Човекът е окован Бог, той крие в себе си Божествена сила и мъдрост, но не може да ги осъзнае и използва докато робува на материализма и възприятията - приятни и неприятни, които получава чрез сетивата си. Егото, което всъщност би трябвало да контролира всичко е изместено от различни желания, различни психически и инстинктивни състояния, и те завладяват и управляват сложният механизъм на тялото - носителя на душата.
Ако анализираме Душата си, ще разберем изключителната й сложност и ще открием скритите причини, които ни карат да реагираме по един или друг начин. В нас има сили, които пречат на правилното функциониране на нашата машина - комплекси, задръжки, отрицателни или разрушителни чувства и мисли. Животът ни зависи много повече отколкото си мислим от душата. Всичко, което се появява по-късно физически произтича от нея. Ако човек се разболее, то е защото душата му е болна. Ако остарява, то е защото тя е остаряла. Ако го преследва “лош късмет” и не постигне нищо в живота си, причината е пак в душата му. Изключително трудно е да видим самите себе си, да признаем собствените си ограничения и грешки защото често причината за нашите нещастия се крие дълбоко в психиката ни. Положителните и отрицателните сили, които посочих се проявяват именно чрез душата.
Ако осъзнаем, че сме духове в животинско тяло ще разберем и вечният конфликт във всеки човек - конфликта между духа и тялото. Разбира се възможно е да се отъждествяваме само с физическото тяло, тъй като той е носителя на духа. То е материалната форма, в която е облечен духът, за да може да действа на физическо ниво. Тъй като духът и тялото са два противоположни полюса на една и съща сила, която наричаме Разум, живота на земята е истинско робство за човек, който не е и не желае да възпита тялото си да служи на духа. На това се дължат всички нещастия, конфликти, противоречия, страдания и болки.
Изкушавам се да дам някои примери за противоречията между духа и тялото от любимата си книга - Библията.
“Недейте се лъга; Бог поругаван не бива... Който сее в плътта си от плътта ще пожъне, а който сее в духа от духа ще пожъне...” До Галантяни 6:7, 8
“Делата на плътта се известни, те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужене, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, съблазни, ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и др.
А плода на духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.” До Галантяни 5:19, 20, 21, 22, 23
Представям ви още допълнителни части от човешкото тяло: сетивата за придобиване на знания: очи, уши, нос, език и кожа. Следват действащите: глас, крака, ръце, анус и полови органи. И още: мирис, вкус, форма, допир, слух. Освен това има: омраза, радост щастие, нещастие. Над сетивата стои УМЪТ, който е също сетиво от по-висока степен. Физическото тяло претърпява следните промени: то се ражда, расте, съществува, дава странични продукти, след това започва да отслабва и в последната фаза изчезва.
Следователно тялото е нещо временно и материално, в което е затворена душата и по това се различава от неговия собственик - духа.
Няма нежива природа. Всичко е енергия. Неживата природа както я нарече ти има много разнообразен и данамичен живот-успореден на нас свят, който трудно улавяме като представа дори .
Цитатите от Библията не са от важно значение за мнението ми.
В основата на всички древни книги се говори едно и също.
ПЪТник