|
18. Библията
Ще се опитам да ви представя основните закони, които Бог ни дава както са описани в Библията.
Трябва да запомним, че въпреки че са закони, те лежат върху основата на СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА СЪЩЕСТВАТА. Това означава, че всеки един от нас трябва да изпълнява законите не по принуждение, а свободно, чувствайки вътрешна необходимост и изпълнен с любов към Бог.
Нека навлезем по-дълбоко в материала написан в Библията и заедно се опитаме да извлечем поука и знание.
“Прочее защо е даден законът. Той биде прибавен поради престъпленията” Гал. 3:11
Ето и десетте Божи заповеди, дадени от Бог:
1. Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на замята, не им се кланяй и не им служи
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог
4. Помни съботния ден, за да го светиш, шест дена работи и върши /в тях/ всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог
5. Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята
6. Не убивай
7. Не прелюбодействай
8. Не кради
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си
10. Не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай дома на ближния си, нито живота му, нито роба му, нито никакъв негов добитък - нищо което е на ближният ти. Изход /20:17/
Нека се опитаме да разгледаме действието на законите върху нас.
1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.
В тази заповед Бог с любовта си към нас ни показва накъде да се насочим за да черпим от благата Му, като Му служим. Като го приемем за наш Бог, ние заявяваме чрез свободната си воля, че сме негови служители и от тук всичко което е против нас е под ударите на закона. Или приемайки Го за наш Бог ние се ползваме от неговата защита. Защитата Му е толкова по-голяма, колкото е по-истинско служенето ни към Него, а служенето ни зависи от правилното и ясно понятие за Бога. Ако искаме да бъдем силни и успяваме във всичко, трябва да се изучаваме старателно и да се стремим към познание за Бога.
“Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” Марк /8:34/
Тук трябва да разбираме заповедта като съвет на огромната вълна която казва на капката, че ако желае да е силна да забрави, че е капка и стане вълна.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи.
Втората Божа заповед е причина за разногласия между хората и дори някои от тях обявяват светите икони на Исус Христос и светиите като кумир.
Но аз искам да ги попитам: когато човек изразява своя мисъл с писмен текст, то текста нещо по-различно ли е или изразява същността на мисълта? Разбира се, че образът на Бога върху иконата изразява по-ясно у човека същността на Бога.
Ако човек е разбрал правилно първата Божа заповед, то иконите са свещени изображения на Бога, които засилват вярата на човека в Бога и поради това от тях често пъти се излъчва енергия и сила, която възбужда в нас истински религиозни чувства и много пъти дори лекуват не само душата, но и физическото тяло. Който желае нека ползва благодатта дадена ни от Бога. Който желае нека отмине тази част от нея. Свободна е волята на всички същества в света и пътя на тяхното развитие.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, това Бог.
Като приехме първата Божа заповед, ние категорично заявихме, ме сме страна към Бога, като с тази позиция придобихме огромни сили и енергии, дадени ни от Бога.
С третата си заповед Бог ни призовава да се отнасяме отговорно със силите и енергиите, които вече притежаваме. Самото изговаряне на името Господне, задвижва в невидимия за нас свят тези сили, чието управление ние не владеем. Това трябва да означава че името Божие е велика сила и мощно оръжие в нашите ръце и на нас ни е предоставена част от нея. С тази заповед ни се забранява да се отнасяме лекомислено към тази Сила. Понятието ни за Бога, като същество всемогъщо, премъдро и безкрайно благо, като Творец и Управител на света извиква у човека чувство на благоговеене пред Него. Нека човек постоянно обръща към Бог своите мисли, чувства и желания, но те ще бъдат съобразени с добродетелите, които Бог изисква от нас. С такива мисли и името Божие човек е непобедим и в трите свята.
4. Помни съботния ден, за да го светиш, шест дена работи и върши /в тях/ всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
С тази своя заповед Бог ни учи да работим шест дена, а седмия да посветим на Него. С тази заповед Бог изисква от нас да спрем всички други дейности и се обърнем към Него. Поради устройството си, функциите си и условията за работа, човек е склонен да се увлича в работата си. Ако не спре и не потърси помощ от духа си от Бога, той ще бъде увлечен от материята и ще произведе обратни резултати на това, което вътрешно желае. Като спре дейностите си и се обърне към Бога в седмия ден, човек получава допълнителни сили и енергии, пречистени от мисълта за Бога. През този седми ден, Бог помага на човека да се зареди с енергия, задейства скритите за нас сили, които са нашите помагачи през следващите шест дена.
Четвъртата заповед е още един извор, от който всеки желаещ може да почерпи
5.Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
Семейството е клетка от целия организъм. Клетката работи по изпълнение на Програмата и всеки член от нея носи отговорност за изпълнение на задачите. И всяка некоординираност на действията между членовете на семейството пречи на цялото.
Поради общата отговорност, неизпълнението на задачата от бащата се отразява върху сина. Непочитанието на сина към бащата нарушава този закон, от което следват неприятни блокировки на неправилните действия на сина. С тази заповед Бог ни предпазва от вредите, които можем да си нанесем сами. Почитането на нашите родители е едно от първите и свещени наши задължения. Задължението да се почитат родителите е придружено в заповедта с обещание за видима награда: за да ти бъде добре за да живееш дълго на земята. “Бащината благословия утвърдява домовете на децата, а майчината клетва разрушава до основи” /Сирах 3:9/
6.Не убивай
С тази заповед се утвърждава свободата на всяко същество и се забранява убийството като начин на действие.
7. Не прелюбодействай
Под влияние на материята човек е увлечен от прелюбодеянието се намесва в индивидуалната схема на друга клетка и й пречи за изпълнението на задачите. С много разход на енергия такъв човек произвежда от плодовете на материята и нарушава закона. С тази заповед Бог ни запазва от “наказанията” на закона и по този начин ни предпазва от падение.
8. Не кради
С тази заповед Бог ни нарежда да се ползваме само от това, което ни е дадено и е наше. Бог е дал на всекиго необходимото и кражбата е бунт срещу справедливостта и мъдростта на Бога. Кражбата е опит за несъгласие с Бога, а това се наказва от закона. С тази заповед Бог ни подтиква да го опознаем още по-добре и да придобием със собствени сили и средства благата, които желаем. Защото истински богат може да бъде само човек, който има познание за Бога.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си
“Като отхвърлите лъжата, казвайте всекиму истината на ближния си, понеже сме членове на един другиму” Ефест/4:25/
С тази заповед, както се вижда от горния цитат от Библията, Бог ни уверява, че не бива да се лъжем, защото всички работим за една обща цел и сме близки.
10.Не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай дома на ближния си, нито живота му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, ни осела му, нито никакъв него добитък - нищо, което е на ближния ти.
В тази заповед се забраняват всякакви желания и лоши мисли, които са изпратени срещу ближния ти. В тази заповед ние трябва да знаем, че лошата мисъл нанася вреда или на ближния или на нас.
Затова, че знанието на закони и вярата има стойност ни говори сам Исус Христос: “Ако знаете това, блажени сте когато го изпълнявате” /Йоан 13:7/
За да успяваме в начинанията си като първо правило трябва да поставим действията си в областта на духа, за да е добър плода, а останалото той ни го придава. “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде” /Мат. 6:33/
Има много добър начин, който гарантира успеха ни в нашите начинания, а това е контакт с духа чрез МОЛИТВА С ВЯРА. “Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя. Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце” /Йерем. 29:12, 13/
19. Молитвата
Молитвата е беседа на човешката душа с Бога. Нека си припомним, че тялото и духа у човек са два противоположни полюса, а душата е посредник между тях. Молитвата трябва да бъде придружена с вяра за да има по-голяма и пълна сила. Както с очите си виждаме материалния свят, така с вяра трябва да възприемаме духовния. Ние не можем да влезем в общение с Бога, да се уповаваме на Него, да го обичаме и да Му се молим, ако преди всичко не вярваме в Него.
“Който дохожда при Бога трябва да вярва че Той съществува и награждава ония които Го търсят” /Евр. 11:16/
Вярата извира от духа тя е неразривно свързана с любовта и привежда в движение волята. “По благодат сте спасени чрез вярата и това не е от вас - Божи дар е. Не е от дела, за да не би някой да се похвали” /Ефес 2:8, 9/
След като разбере сложните условия за развитие и работа, човешкият дух търси пътища да укрепи силата и вярата и ги намира в молитвата като начин за общения с Бога. Че молитвата е средство за придобиване на надежда и упование на Бога, се вижда ясно от това, че сам Исус Христос свързва молитвата с надеждата да получим от Бога каквото просим. “Каквото поискате от Отца в Мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина” /Йоан 14:13/
По съдържание молитвите биват три вида: славославни благодарствени и просителни. Повече от молитвите ни включват в себе си и трите вида: в тях ние прославяме Бога, благодарим Му и Го молим. По форма молитвата бива вътрешна и външна. Когато се молим без думи и други външни действия, а само с ум и сърце, тогава молитвата бива духовна или сърдечна, умна или с една дума - вътрешна. Св. ап. Павел ни съветва: “Непрестанно се молете” /1 Сол. 5:17/
Молитвата, която се изразява с думи и е съпроводена с външни действия /кръстен знак, поклон, коленичене, издигане на ръце и др./ се нарича външна. Само външната молитва без да е придружена с вътрешна, т.е. без участието на сърцето е безплодна.
Господ Исус Христос ни е дал най-съвършен образец на молитвата. Тази молитва е кратка по обем, но богата по съдържание и обхваща всичко по съществено, за което християнинът трябва да се моли. Тя се нарича Господна молитва, защото ни е дадена не от човек или от ангел, а от Самия Господ. Той е дал на апостолите, а те на всички, вярващи. Текста на Господнята молитва е:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята, насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете както ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение,но избави ни от лукавия, защото Твое е царството и силата и славата вовеки . Амин”
20. Седемте тайнства и кръстния знак
Те са: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение.
И тайнствата, както и молитвата имат две страни - видима и невидима.
Видимата страна на тайнството е например водата при Кръщението. При Евхаристията видимата част са хлябът и виното.
При тайнствата механичните действия са придружени с молитви и думи като например: при Миропомазването - “Печат дара Духа Святаго”
Човек е потопен в океан от механични вибрации. Заедно с формата и цветовете те представляват най-съществените елементи във връзката му със света в който живее. Механичните вибрации действат непосредствено върху човека. Те помагат и оказват благоприятни ефектичестоти могат и да увредят човешкото тяло. Изчистени, хармонизирани и подредени в мелодична последователност, звуковите вибрации притежават удивителната способност да “разтуптяват” човешката душа, създавайки определен спектър от емоции.
Всички знаем колко сложен обект е човешката реч и какво огромно количество информация е заключено в нея. Акустичния спектър на речта се характеризира с огромно разнообразие и сложност. В него е заключена все още неразгаданата информация за най-тънките процеси от съзнателната и безсъзнателната дейност на човека.
Механичните вибрации на нашия глас /словото/ са аналогични с мисълта ни.
Възможно е на определено място, в определен момент, точно определени думи да задвижват неизвестни за нас сили и енергии. Такива думи се наричат мантри. В християнството словото /мисълта/ е поставено в основите на сътворението. В днешните храмове свещениците при извършване на ритуалите /Богослужение/ ползват при определени условия думи, цели изречения, които задвижват невидими за нашите очи сили, които се поставят в услуга на човека, който спазва Божествените закони. Такива думи на например: “Господи помилуй”, “Амин”, “В името на Отца и Сина”, “Печат дара Духа Святаго” и др.
Литургията при тайнството Евхаристия /Причащение/ за невежия е безсмислена поредица от думи и действия, но смисъла и силата на тези действия за знаещия човек имат голямо значение и са му от полза. Тези тайнствени сили се задвижват и при останалите тайнства.
Принципът е един и същ.
Ако към казаното до тук погледнем и формата и приемем, че меките извивки съдържат грация и мекота, а начупените линии изразяват натрупана сила и резки промени /Мълнията в природата най-добре изразява това/. С други думи начупената линия изразява рязка промяна, голяма концентрация и разряд на сила. И така нека разсъждаваме върху християнския кръст като форма и символ. Задължително когато вярващия християнин влиза в храма или в общение с Бога трябва да положи върху себе си кръстния знак.Така той отваря себе си за Божествените енергии. В Молитвеника четем:
“Външно молитвеното чувство се изявява в осеняване себе си с кръстния знак...”
“...Кръстния знак се извършва с дясната ръка като трите първи пръста - палецът, показалецът и средния се съединяват в едно, а останалите два - безименният и малкият - се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си, и като спуснем ръката леко се покланяме...”
“Кръстният знак символизира призоваването на Божието име и словославието на Бога. За това той се извършва обикновено при: влизане и излизане от св.храм, всякога, когато свещеникът възглася:”Благословен Бог наш...” при всеки възглас, с който се въздава слава на света Троица, при думите:”В името на Отца и Сина и Светия Дух” и при всяко друго начало на молитва, при думите:”Слава на Отца и Сина и Светия Дух”, и при всяко какво да е словославие в края на молитвата”
Не можем да обсъждаме подробно тайнствата, защото и техните действия засягат трите свята и за това са и тайнства. Предлагам ви кратко описание:
1. Тайнство Кръщение
Кръщението е тайнство, в което вярващия, чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне на името на Отца и Сина и Светия Дух, се очиства от греховете и се възражда за нов живот в единение с Бога.
2. Тайнство Миропомазване
Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на думите:”Печат дара Духа Святаго” се дават благодатни сили, необходими да закрепване и възрастване в новия живот.
3. Тайнство Евхаристия
Евхаристията е тайнство, в което вярващия приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били притворени то Светия Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови и по този начин се съединява с Христа, който е извора на вечния живот.
4.Тайнство Покаяние
Покаянието е тайнство, чрез което вярващия след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.
5.Тайнство Свещенство
Свещенството е тайнство, при което при молитвено възлагане на ръце от архиерей върху главата на избрано лице, върху последното се извежда благодатта на Св. Дух, който го освещава и поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва йерархическите си задължения, т.е. да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово.
6. Тайнство Брак
Бракът е тайнство, при което на младоженците се дава свише, чрез благословение от свещеника божествена благодат за освещаване на техния брачен съюз.
7.Тайнство Елеоосвещение
Елеоосвещението е тайнство, в което при молитвено помазване различните части на тялото с осветен елей се призовава над него Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи. Елеоосвещаването може да се извърши и над физически здрави лица.
|
Из дневника на един луд....А БИБЛИЯТА?
