|
13. Мисълта е сила
Какво взаимно действие съществува между духа, астросома и тялото на човека и по какъв начин мисълта минава в действие. Съотношението между духа, астрала и физическата материя се определя от техните трепети.
Вибрациите на духовната материя или на духа предизвикват съответстващи трептения в астралната материя, подобно както човешкия глас се трансформира в телефонната слушалка от разстояние. Трептенията у астрала предизвикват от своя страна движение у физическата материя. Но трепетите на духа не се предават пряко върху материята, защото тия елементи са твърде различни помежду си. По този начин мисълта е движение на духа, което се предава на астрала, а след това на мозъчната материя.
/Днес японските учени са изобретили устройство, малко по-голямо от очила, за захващане и предаване на мисли, чрез което инвалид, посредством умствени команди включва и изключва домакински електроуреди!/
Нека отбележа, че мисълта кара астрала не само да затрепти, но благодарение на неговата пластичност, в същото време го сгъстява, придавайки му известна форма. Може да се каже, че човек оформя своята мисъл в астрала също както ваятел прави от глина определена фигура. Отпечатващата се, сформирана в астрала мисъл е астроидея. Съответно със силата и определеността на мисълта, нейната астрална форма може да се отпечата или реализира и в материята. По този начин всяка човешка мисъл се отпечатва в астрала и има у себе си за основа духовния принцип, енергията и астралната материя, реализирайки се мисълта преминава в действие. От всичко това ни става ясно какво огромно значение има човешката мисъл. И след като мисълта може да се направлява от волята, то те имат творчески способности. Понеже всяка мисъл са отпечатва в астрала и се запазва там в зависимост от яснотата и силата й, то астралът е напълнен с милиарди астроидеи. Последните проникват в мозъка на човека, карайки го да вибрира и влизайки в различни комбинации с други астроидеи, пораждат в зависимост от качествата на самия човек нови мисли. Една и съща астроидея предизвиква у двама различни хора, различни мисли също, както цветът и изгледа на огъня зависят от стъклото на фенера.
Всички хора са заобиколени от множество астроидеи и се намират в непрекъсната обмяна на близки астрални форми. “С какъвто се събереш - такъв ставаш”. Както движението на астрала, така и движенията на астроидеите се подчиняват на известни закони:
1. Едноименните /+ и + или - и -/ полюси се отблъскват, а разноименните се привличат.
В силата на този закон мислите на активния човек /оня с воля/ се стремят към пасивния човек /у когото е развита способността за възприемане/ и обратно. Но мислите не се състоят само от астрално и от духовен принцип и поради това се подчиняват и на друг закон, основан върху принадлежността им към една от двете категории, първата, от които характеризира доброто, обичта, истината и духовността, а втората - злото, омразата, несправедливостта и материалността.
2. Този закон може да се изрази по следния начин - мислите от една и съща категория се привличат, а мислите от различни категории се отблъскват. Поради това, изпитвайки добри чувства и мисли благородния човек привлича към себе си астроидеите на обич, милосърдие и доброта и обратно - злият, ненавиждайки ближния си, привлича астроидеи на злоба и престъпност.
Обикновено както казах у човека става обмяна на астроидеи, но най-често повтаряните и родствени на човека мисли съставят неговата аура и поради това постоянно влияят върху него.
Аурата е астроидея, излизаща от главата на човека като сияние у светците и тъмно в егоистичните и материални хора.
3. Колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-твърда е тя и даже най-слабия човек изпълнен с Всемирна любов и Доверие в Единствената сила е много по-могъщ от други, на пръв поглед уверени и със самочувствие хора.
Силните желания създават астроидеи, които задоволяват нашите помисли било то добри или лоши. Ние притегляме нещата към себе си и биваме притегляни към тях, чрез тези мисловни вълни. Те се превръщат в силни помагачи и си вършат работата.
При никакви обстоятелства не изпращайте мисъл с желание да нанесете вреда другиму. Вашите мисли за един чист ум ще се върнат при изпращача с уголемена сила.
След като сме запознати с въпроса можем да се възползваме от една чудесна перспектива - на наше разположение е складирана мисъл, произлязла от умовете на мислители както от миналото, така и от настоящето време. Изпратена със значителна сила на пожелание, неизразената мисъл постоянно търси средства за изява и лесно се притегля от ума на човек, който ще я превърне в действие. Астралния свят е препълнен с неизразени, превъзходни мисли, които чакат да бъдат изразени и оползотворени. Това е загадката около една велика истина - нека се подготвим и я използваме.
14. Човек
Човек е дух, който обитава тяло и има душа.
“Има тяло душевно има и тяло духовно”
Библията” Първо Коринтяни 15:44
Ако приемем, че основните три части на човека /дух, душа и тяло/ се пресичат и че всяка една част прониква в другата, то може и да ги опишем така: Първата част - Духовното поле - съответстваща на Бога, в човека е духът.
Втората част - астралното поле - съответства собствено на човека, в човека тя е душата.
Третата част - физическото поле - съответства на природата - в човека тя е тялото.
Всичките три части са затворени в една обща част, изразяваща волята на човека. Това показва, че ВОЛЯТА принадлежи към същността на човека и обединява всичките му елементи.
Първата част - Духа: Как да пристъпя към разглеждането на този предмет, който даже и най-напредналите умове не успяват да схванат? Как може ограниченото да обхване безпределното? Духът е Божествената искра, нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила, заря от Централното слънце, същинският Той. Думите не могат да го изразят, умовете не могат да го схванат. Той е душата на душата.
За да го разберем трябва да проумеем Бога, понеже духът е капка от духовния океан, зърно пясък от бреговете на Безпределния, частица от свещения пламък. То е онова нещо в нас, което е причина за нашата еволюция през всичките дълги векове. Не можем да се простираме по-надълго по този предмет - той ни пресилва и простите думи са безсилни да го обяснят. Нека всеки сам потърси път към тази най-възвишена част от себе си.
Като си взаимодействат помежду си трите основни части на човека го правят непостоянно, противоречиво и подвластно на страстите същество - обединяващо в себе си най-различни противоречиви тенденции. Той ту достига пределни висоти на доброта, обич и саможертва, ту потъва до жестокостта и злото. Той е едновременно и човек, и животно и неговото ЕГО непрекъснато се колебае между животинското и божественото. Тази двойственост ни принуждава да използваме нова система за класификация на хората, в която интелигентността, титлите, политическата власт и богатството нямат значение. Тя се основава на отдалечеността - по-голяма или по-малка, от животинското състояние.
Интелигентността не е свързана нито с човешките качества, нито със социалното, културното и финансово положение на индивида. Академикът, благородникът, бизнесменът, блестящият политик може да стои по-близо до животното. Какво поражда тази разлика - Съзнанието. Колкото по-съзнателен е индивида, толкова е по-отдалечен от животното. Можем да кажем, че съзнанието е онази част от егото, която управлява ума. Срещат се интелигентни хора, които са несъзнателни, тъй като интелигентността и съзнанието са две различни неща.
Физическите явления могат да се измерват, класифицират и оценяват като по този начин установяваме закономерностите в тях. При менталните явления не е така, тъй като осъзнаваме малка част от извършващото се в ума ни от онова, което се съдържа в определението “съзнателно”. Когато става въпрос за Подсъзнателното ние сме в пълно неведение. Известно е, че подсъзнанието е доверчиво и податливо на влияния, без способности за преценка.
А кой може да установи кога даден индивид мисли съзнателно или подсъзнателно.
Въпреки това човек крие в себе си тайната на тайните, тъй като е дете на Бог и в основни линии е създаден по негово подобие. Човекът е окован Бог, той крие в себе си Божествена сила и мъдрост, но не може да ги осъзнае и използва докато робува на материализма и възприятията - приятни и неприятни, които получава чрез сетивата си. Егото, което всъщност би трябвало да контролира всичко е изместено от различни желания, различни психически и инстинктивни състояния, и те завладяват и управляват сложният механизъм на тялото - носителя на душата.
Ако анализираме Душата си, ще разберем изключителната й сложност и ще открием скритите причини, които ни карат да реагираме по един или друг начин. В нас има сили, които пречат на правилното функциониране на нашата машина - комплекси, задръжки, отрицателни или разрушителни чувства и мисли. Животът ни зависи много повече отколкото си мислим от душата. Всичко, което се появява по-късно физически произтича от нея. Ако човек се разболее, то е защото душата му е болна. Ако остарява, то е защото тя е остаряла. Ако го преследва “лош късмет” и не постигне нищо в живота си, причината е пак в душата му. Изключително трудно е да видим самите себе си, да признаем собствените си ограничения и грешки защото често причината за нашите нещастия се крие дълбоко в психиката ни. Положителните и отрицателните сили, които посочих се проявяват именно чрез душата.
Ако осъзнаем, че сме духове в животинско тяло ще разберем и вечният конфликт във всеки човек - конфликта между духа и тялото. Разбира се възможно е да се отъждествяваме само с физическото тяло, тъй като той е носителя на духа. То е материалната форма, в която е облечен духът, за да може да действа на физическо ниво. Тъй като духът и тялото са два противоположни полюса на една и съща сила, която наричаме Разум, живота на земята е истинско робство за човек, който не е и не желае да възпита тялото си да служи на духа. На това се дължат всички нещастия, конфликти, противоречия, страдания и болки.
Изкушавам се да дам някои примери за противоречията между духа и тялото от любимата си книга - Библията.
“Недейте се лъга; Бог поругаван не бива... Който сее в плътта си от плътта ще пожъне, а който сее в духа от духа ще пожъне...” До Галантяни 6:7, 8
“Делата на плътта се известни, те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужене, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, съблазни, ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и др.
А плода на духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.” До Галантяни 5:19, 20, 21, 22, 23
Представям ви още допълнителни части от човешкото тяло: сетивата за придобиване на знания: очи, уши, нос, език и кожа. Следват действащите: глас, крака, ръце, анус и полови органи. И още: мирис, вкус, форма, допир, слух. Освен това има: омраза, радост щастие, нещастие. Над сетивата стои УМЪТ, който е също сетиво от по-висока степен. Физическото тяло претърпява следните промени: то се ражда, расте, съществува, дава странични продукти, след това започва да отслабва и в последната фаза изчезва.
Следователно тялото е нещо временно и материално, в което е затворена душата и по това се различава от неговия собственик - духа.
15. Съдба
И така до тук видяхме, че лошите или добрите мисли се разпространяват в световете и се заключават у самите нас. В това се състои върховната справедливост. Молитвите, обичта и добрите пожелания на близките могат да помогнат на грешния човек да се избави от своите недостатъци, но преди това той трябва да се откаже от лошите си качества, т.е. да се разкае за тях и да престане да ги обича. Това зависи преди всичко от волята на човека. Никой не може да бъде спасен против волята си. Тук е мястото да отбележа, че свободата на волята на всяко същество е закон, който никой няма право да нарушава.
Човек, който заселва астралния свят с лоши и зли или добри мисли и желания /и действия породени от тях/, по силата на божествения закон трябва сам да изживее или понесе последствията им. Това може да се нарече закон за възмездието. Човек трябва да се стреми да разбере истинският смисъл, характера и страшното значение на този вечен и ненарушим закон, който означава действие или по-точно причина, произвеждаща следствие. Както когато човек посее в земята жито и чак след време то изкласява, така причината и следствието не са едно до друго във времето.
СЪДБА - това са закони, неумолими и необходими. Никой живот не съществува изолирано, той е дете на всички преходни съществувания, баща на всички животи, следващи го в общата съвкупност, които съставляват непрекъснато и приемствено битие на индивида. Не съществуват неща като случай или случайност. Всяко събитие е свързано с преходната причина и произтичащо от него следствие. Всички мисли, постъпки и обстоятелства са причинно свързани с миналото и определят причинно бъдещето. Тъй като нашето незнание скрива от погледа ни и миналото и бъдещето, често ни се струва, че събитията изникват неочаквано от нищото, че са случайни, но това е само илюзия и се дължи изцяло само на нашето невежество. Човек трябва да разбере, че природните закони само създават условията, при които трябва да се извършват действията, без да преодолеят самите действия. И докато постъпките на човека в областта, в която ги извършва са напълно свободни извън тези рамки той е ограничен. Човек научава също, че условията властват над него и непрестанно съсипват изнурителните му усилия, когато не ги познава или познавайки ги се бори с тях. Но когато ги разбере, когато опознае посоките им, изчисли сбора на силите им те стават негови помагачи. ЖИВОТЪТ е постоянно складиране на знания - обобщаване на резултатите от нашия опит и преживявания. Законът за причината и следствието е в постоянно действие и ние жънем това, което сме посели, и това не е въпрос на наказание, а следствие. Знанието учи, че наказанието иде чрез грешките, а не поради тях. Човешката душа се уповава на своя опит през всичките фази на живота - тя минава от едно превъплъщение в друго, научава нови уроци и придобива мъдрост. Учението за духовната причина и следствие, обосновано с великата истина, съобразно Закона гласи, че всеки човек е господар на собствената си съдба, свой съдия, благодетел и палач. Всяка мисъл, дума и действие имат своето следствие в бъдещия живот или съществуването на човека като награда или наказание, неизбежен резултат от великия закон за причината и следствието. Сегашните ни мисли формират утрешният ни характер, а сегашните действия и постъпки са утрешните ни случки.
При новото раждане действието на закона е придружено от известни условия и се влияе от две общи правила:
1. Силата и характера на преобладаващите желания, стремежи и копнежи на индивида.
2. Влиянието на духа, който въздейства върху превъплъщаващата се душа и я насочва към подходящи условия в новото си раждане.
Тези противоречиви влияния действат през целия живот. Душата се стреми да продължи пътя си от миналия живот и търси обстоятелства, при които ще изрази свободно своята личност. Едновременно с това духът в душата иска да коригира известни обстоятелства от миналия живот, за да изпъкнат други области от нейното естество, които са били потулени или недоразвити. В известна степен тя влияе върху избкойто копнее за материалното богатство, ще избира обстоятелства и условия за раждане удовлетворяващи този стремеж. Но духът знаейки, че душата е пренебрегнала закона за благостта, ще я въвлече в обстоятелства, които ще донесат страдания на човека, за да може той въпреки или може би точно заради богатството да развие тази страна на своето естество.
Влиянието на духа винаги противодейства на аморалните пожелания и често са необходими няколко превъплъщения, за да може духът да въздейства по-пълно върху душата. Много от внезапните удари, които се стоварват върху човека са резултат от усилията на външния принцип за него, който упътва човека към по-духовен живот. Когато низките пориви отклоняват индивида от правия път, духът внезапно пробужда самосъзнанието чрез прелом или нещастие, но то не е наказание, а акт на благост. Духът е част от човека, а не външна сила, въпреки, че има божествен произход. Такъв удар не е израз на справедлив гняв, отмъщение или нетърпение от страна на духа, а грижи към невръстно създание. Но неведущите роптаят и се опитват да се борят срещу напътствията на духа и си навличат нови неприятности. Ние сме склонни да отблъскваме външните влияния и ограничения, но ако схванем, че тази сила е част от самите нас, ще погледнем по друг начин на живота. Когато следваме съдбата си тя ни води, когато й се противим - тя ни влачи.
Ако проумеем житейската си перспектива и ако можем да схванем тази истина ще посрещаме по-хладнокръвно неприятните инциденти. Няма значение колко големи са нашите страдания, ние ще се подчиним на духа и той ще ни направлява стъпка по стъпка, като ни дава мир и сила. Лицето, заставено да ни навреди може да не желае нашето зло и да бъде невинно, но ние сме поставени в условия, които ще ни накарат да чувстваме болка от действията на това лице. Но целта отново е само нашето добро и по силата на закона за причината и следствието. Но щом достигнем състоянието да схванем истината, тези уроци ще бъдат вече непотребни и тъй като тяхната необходимост ще изчезне, законът допуска да избегнем това, което при други обстоятелства би ни донесло страдания.
Ние постоянно сме свързани с живота на други, било за страдание, било за щастие. За да избегнем действието на този закон, трябва да осъзнаем истината. Нека избягваме омразата, злобата, завистта, гнева и неприязънта към другите. За да преуспеем трябва да бъдем благи, да избягваме чувството на отмъщение. Нека живеем, носейки своето бреме достойно, като се доверяваме на ръководството на духа и разчитаме на помощта на върховния разум.
Потърсих потвърждение в Библията и намерих следния текст:
“Но ще кажат някои, как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това що ти сееш няма да оживее докато не умре” Първо послание до Коринтяни 15:35, 36
Нека не се обезсърчаваме, защото Бог царува!
.....ЛЮБОВ ако нямам нищо не съм !
|
Из дневника на лудия...Съдба?