|
|
| Тема |
 СВЕТИЛИЩЕТО: 6. Денят на очистването |
|
| Автор | ХАПИ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.11.00 11:50 |
|
|
|
Веднъж в годината на Великия умилостивителен ден, първосвещеникът влизаше във второто отделение Светая светих, за да извърши очистване на светилището. С това годишният цикъл на богослуженията биваше завършен. В този ден пред вратата на скинията се довеждаха два козела и върху тях се хвърляше жребий. Единият трябваше да бъде за Бога, а другият за Азасел. Козелът, върху когото падаше първият жребий, биваше заколван като жертва за народа. Този козел беше символ на Христос. Свещеникът трябваше да внесе кръвта му вътре зад завесата и да помаже омилостивилището. Така той в качеството си на посредник вземаше символично всички натрупани грехове през годината върху себе си. След това трябваше да положи ръце върху втория козел и да изповяда всички грехове и престъпления на народа, така символично предаваше греховете на козела. След това козелът биваше отвеждан и пускан в пустинята. Чак когато вторият козел биваше изпратен, народа се считаше за свободен от товара на греха. Този козел беше символ на сатана, виновникът за греха.
Чрез тези важни действия, в деня на умилостивението, на народа трябваше да бъдат предадени значителни уроци. В лицето на жертвите за грях през цялата година, Бог показваше, че на мястото на грешниците е приел една заместническа жертва. Разбира се кръвта на животното не можеше да извърши пълно примирение, то беше само символ. Греховете само се натрупваха в светилището. Чрез кръвната жертва грешникът разбираше авторитета на закона, познаваше вината на своето престъпление и доказваше вярата си в Един, Който щеше да вземе греховете на света. Той обаче не беше още напълно оправдан от проклятието на закона. На великия умилостивителен ден грешникът се освобождаваше напълно от своята вина.
| |
| |
| 
|
|
