Не един път съм го засягал този въпрос, но е трудно да се обясни, заради асоциативните представи, които са изградени с времето. Наистина такова нещо, като "религия" всъщност няма - "религия" в исторически план е съвременен термин, а на изток дори не съществува аналог на тази дума. Чисто хипотетично, ако се върнем назад във времето и започнем да говорим на Буда, или на Лао Дзъ, или на Махавира, или дори на Исус за "религия" ще паднат големи дискусии и полемики, в опитите да им обясним, какво фактически имаме предвид. "Религия", като цяло е европейска приумица, обозначаваща вяра в свръхестественото и паранормалното, това ще рече: в съществуването на живот след смъртта, на безтелесни/ нетленни същества, на сили, които преднамерено и съзнателно контролират живота ни, вярата в чудеса т.е. във възможността да бъдат нарушавани естествените природни закони. Нали, това е в обща сметка и груби очертания, нашата понастоящем визия за "религия", като заговорим за религия, се подразбира форма на организирана система от подобни вярвания, окрасени с ритуалност, церемониалност, куп обреди, проповеди, символики и т.н. - утвърждава се някакъв ред, който се превръща в традиция, сиреч този ред представя абсолютната истина, която става наше задължение, ние задължително трябва да се придържаме към този установен ред, ако искаме там какво си искаме .... всъщност и да не го искаме, то пак трябва да е наше задължение.

И от тук произтичат много трудности, когато се заговори за религия - защото всичките тези глупости, нямат нищо общо нито с Исус, нито с Буда, нито с който и да посочим от известните имена, в/у които е изградена една или друга религия. Това едното, а другото е, че като цяло за тях, за изтока такова нещо, като религия не съществува - нито на изток, нито в древна европа, нито в индианска америка, нито в праисторическа африка съществува не просто и само понятието, а такова разбиране, което сега наричаме религия. Има духовност, има вера, има система от практики, има определено творческо, креативно отношение към света, има изследователски подход към живота, има един деликатен, съзнателен, самоизграждащ се възглед, но религия, това го няма и не само, но и срещу религията, срещу сляпото подчинение на имагинерни представи са възставали всички видни духовни учители.

С нашата терминология, с нашия мироглед, с езика употребяван от днешния човек, ако заговорим на Исус за религия, той ще се чуди що за глупости са това, ако заговорим за религия с Буда, подозирам, че ще изпадне в такова отчаяние, че не ще обели и дума за своите открития и съответно будизма изобщо не би просъществувал. Но, ако заговорим за психология, тогава ще намерим общ език с тези хора - не случайно психологията възниква в западния свят, защото тук онова, което са преподавали духовните учители на изток е пропуснато, онази част от познанието им, която се отнася до външния така наречен обективен свят, светът пред сетивата ни е вторично познание, същественото, онова в/у което акцентират те е човешката психика, а този акцент е бил пропускан в продължение на десетки векове в Европа, за това се появява и психологията, за която е редно и да отбележим, че все още се спори наука ли е или не.

Не, че изтока е по- напред от запада в духовно отношение, но поне имат яснотата, че тези така наречени от запада религии, се занимават и касаят човешката психика, методите и познанията в тези учения се отнасят най- вече за съзнанието, и съответно вярата на изповядващите една или друга духовна система, не спира до ходенето на църква в неделя, а имат едно дълбоко вътрешно, лично участие в цялата занимавка, и това в една или друга степен действа терапевтично, облекчаващо психиката им, може и да е малко, но все пак успяват да се разтоварят, а от там липсва и нуждата от създаване на психология. Докато на запад това е изпуснато напълно - тука има само трупане, трупане с векове, християнството е пълен провал в чисто духовно отношение, вместо да освободи човешката психика от натрупването на различни напрежения, то товари още в повече и повече, и повече, докато тежеста постенно става непосилна и неизбежно, макар и подсъзнателно, западния човек е започнал да търси изход от ситуацията, като този изход не се състои само във формален аспект, само в разделянето на държава от църква, на наука от религия, а и в конкретен метод, конкретен подход, който да облекчи човешката психика, а за да стане това, то следва психиката да бъде изследвана и така се появява психологията.