Приемем аргументите ти и прилагам контрааргументи:
Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“.

На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части (под немско командване) в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена

Очевидно поповете от БПЦ са ги боляли вмирисаните пърхутясали килимявки за евреите от беломорска Тракия,въпреки че тези (беломорски) евреи по закон вече са били БЪЛГАРСКИ граждани. От статията си личи,че композициите с онези нещастници са минали през цяла България,натоварени са били като овце на кораби от българските пристанища,а видимо нито един "роден" владика не е легнал на ж.п. линиите или не се е хванал за корабните въжета в знак на протест. Драги съклубарю,нека криво да седим и право да си говорим за "човеколюбието" на БПЦ. Затова защитавам тезата за спонтанното и реалното участие на българските граждани в защитата и опазване на българските евреи.
В тази връзка желая да се доаргументирам:
При издаването на "верейския" закон,сред военните също се надига вълна на недоволство. Генералитета подава ноти до царя и правителството,ветерани от войните и военни от всякакъв ранг и националност демонстративно връщат ордените си в знак на протест,на войниците им е издадена неофициална (устна) заповед да не оказват никакво съдействие на организаторите за депортиране.