За съжаление, в някои градове заповедта за отмяна на депортирането идва със закъснение. В Пловдив, на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. през нощта много от евреите са отведени от домовете им с нищожно количество багаж и са затворени в еврейското училище. Преди да научи за отмяната на заповедта, местният елит опитва да предотврати зловещия план. Лично пловдивския митрополит Кирил се бунтува срещу властта и заплашва да отвори вратите на църквите за всички преследвани, за да не може някой да им навреди.
Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака.

На 27 май 1943 най-влиятелната личност в Българската православна църква – митрополит Стефан, изпраща специално окръжно до всички църкви в епархията за приканване да се направи всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните, независимо от тяхната вяра и за подпомагането им по места от църковната институция. Месеци преди това той започва активната си дейност против депортирането и срамните правителствени планове чрез всички средства – осигурява нееднократно реакцията на Светия Синод, произнася речи, пише писма...