|
Или може да се формулира така:
Престъпление, отмъщение и помирение
На какво ни учи религията на Древна Гърция. Митът съдържа предписания за поведение, което е допустимо и познато на хората. Митът съдържа разнообразни житейски пътища, но всички от тях са разкрити пред обществото. По подобен начин, всеки един човек, живеещ в обществото може да избере разнообразни пътища, без да действа неразбираемо и чуждо: да не изпадне в крайности, да не пресече граници, които ще предизвикат отмъщение, отвъд приетото и предписаното в мита. Най-страшното прегрешение на древния човек е хюбрисът - излизането и нарушаването на онова поле на другия, което води до отмъщение, и то не такова нарушаване, което е разработено и познато, ами нарушаване - вулгарно, непредвидимо, предизвикващо отмъщение, днес бихме казали водещо до тероризъм, а в миналото изискващо и намесата на Боговете.
Основна черта на мита е, че е приет от всички обществени кръгове. Подобни мотиви откриваме и в източната мандала, която показва помирението между различните групи. Една особеност е, че митът не е резултат от медийно изопачаване и лъжа. Митът се обляга върху човешката психика. А именно медийната лъжа не може да промени човешката психика, и ако дадено поведение е неприемливо от психологическа гледна точка за някоя група, ако то не е помирено по правилен начин, то прилагането на такъв мит ще продължава да поражда бунт и отмъщение от широката човешка маса, дори по съвсем неорганизиран начин: подобни примери откриваме в спонтанните действия по тероризъм например в съвремието - не само ислямистки, ами и в самоубийствените атентати на различни неразбрани представители на общества в западния свят. Явно тези хора имат нещо, което да кажат, нещо потискано.
Какви са начините за помирение в мита. Да вземем мита за Херкулес. Той е много показателен. В хода на този мит, всички полезни и благотворни неща, които свършва Херкулес за града и за древното общество са за да оправдаят пред различните обществени слоеве неговото вулгарно, глашатайско поведение. Така Херкулес не е поредният "селски бик", който със своето арогантно поведение и посягане към жените и интересите на хора от обществото като цяло може да породи само неприязън и желания за отмъщение. Но с мита, вече Херкулес има една траектория на помирение, път, който е достъпен за него и сравнително приет от останалите членове на обществото - обаче този път има граници, и тяхното прекрачване, ще доведе до озоваването на якия дивак, пак в първичното нарушаване на психологическата зона на отмъщението на другите граждани.
Митът е открит за всички - не може една група да каже - ние ще живеем по собствените си митове, а извън тях другите да живеят по други митове, или както си искат. Това ще доведе до отмъстителен конфликт и нерегулация.
Друг подход - на Хитлер и на Сталин, да мислят, че ще заменят ролята на мита с формулата "няма човек, няма проблем". Всъщност такъв подход създава толкова много проблеми или в собствения си център както при Сталин - че целият безпорядък и ожесточение се събира в една единствена цел - елиминиране на нарушителя; или пък както е при Хитлер - целият свят се консолидира за спиране, ограничаване, унищожаване и заличаване на този, който е нарушил така драстично реда, онзи който си е позволил върховния хюбрис.
Една правна система като цяло може да е обхваната от такъв хюбрис. Затова тук не говорим за "престъпление и наказание", тук говорим за "престъпление и отмъщение" - нещо, което човешките групи или човешката психика сама по себе си регламентира, когато не е "помирена" във омекотяване на напреженията и взаимно разбирателство.
Примери на съвременен хюбрис - например да вземем консумеризма: той е в ролята на Херкулес от миналото. Значи има положителни и благотворни влияния - например движи икономиката, дава възможност за нови производства, осигурява работни места, но това все още не означава, че консумеризмът е помирен с широката човешка психика. Например вулгарното обкичване с продуктите на консумеризма, употребата им за социална гордост, безкомпромисната демонстрация и високомерие, тоталитарната гласност на консумеристката позиция, предвещават непомирение, неразбиране, конфликт и тероризъм. Значи консумеризмът още не е намерил своя правилен, помирителен мит, а онези, които го демонстрират безпардонно (като някои на запад) или глупашки (като някои от развиващия се свят), не осъзнават, че стъпват в минно поле спрямо широката човешка психика и история.
В миналото дори воденето на война е било регламентирано. Какви са предложенията при обсада на крепост. Как се спазват обещанията, кое е допустимо и кое влиза в зоната на хюбрис.
Друга интересна точка са имигрантите. Как тяхната гледна точка се помирява с гледната точка на старите жители. Например в Америка е създаден помирителният мит на общия просперитет на всички имигранти, които градят своя живот и реализират своите постижения във времето. Този мит не може да е само формален, защото ще породи във времето остър конфликт между новодошли и уседнали. Конфликтът може да се замита под килима няколко десетилетия, но после пак ще избухне. Затова помирителната формула не е плод на измама, този мит наистина се спазва.
При взаимодействието на различни етнически групи, религии и "начин на живот", също трябва да има помиряващи митове. Голотата на едните не може да е агресивна спрямо моралността на другите, до степен до прекрачване в хюбрис, който да изисква отмъщение. По същия начин колониалните режими също трябва да имат някакъв мит. Ограбването също не може да е извън определени граници. А хюбрисът, както казахме води или до тероризъм, или до намеса на Боговете.
Налагането на една идеологическа доктрина, както прави комунизмът, също е вид хюбрис. Промиването на мозъка е хюбрис. И наследниците на комунизма трябва да се запитат не само за световната несправедливост, ами и за това - кое е предизвикало отмъщението, което ги настига. Какъв е техният хюбрис.
Олигарсите също имат да изглаждат своя мит за помирение с обществото, не само залягайки над илюзията на медията, собствения певчески антураж и заведения, ами и върху базата на истината. Същото се отнася за всички класи, които са станали прекалено силни, прекалено демонстративни, плод на прекалено бърза промяна и нарастване, които трябва да съвместят новото си положение с широкото човешко общество (например банки, капиталистически кръгове, тайни служби, вътрешно държавни кръгове, индустриални практики - това осъзнаване всъщност вече е в ход с различни държавни регулации, екологически инициативи, социални програми, Уикилийкс, закони за лустрация и закони за конфликта на интереси и т.н.).
Днес е нарушен митът за отношенията в човешкото семейство и между половете. Това предвещава ожесточение и насилие между хората - защото насилието може да бъде не само физическо, ами и психологическо, както и потърпевши да са децата. Други хора, които трябва да изгладят своите митове са курвата, комерсиалната жена, човеконенавистническите шефове, различните Казанови-бичмета, парадиращи борци, богаташи и т.н.
|
Престъпление и наказание
