|
Какво значи Бог да бъде мислен в тяло. Да вземем исляма - това, че Бог е мислен единствено под формата на висша сила, показва, че консолидирайки се с божествените начини, ние можем да получим единствено духовна сила, а що се отнася до начините на тялото - които са свързани с начините на властта над други хора - ние не можем да се облегнем на божествени сили. Тоест не можем да вървим към обожествяване на тялото и да се налагаме в борбата за власт с духовни методи в тяло. Тоест в исляма Бог дава сила единствено за развиване на духовните сили, а що се отнася до властването над други хора, то ние трябва да се облегнем на човешки сили или на примера на пророците. Това има предимството на две неща - да не потискаме хората с тежестта на Божествените сили, проявени в тяло и да не би евентуално да оскверним тези Божествени сили, използвайки ги за конкретни властнически амбиции. Ако имаме такива - то те ще бъдат реализирани единствено с човешки качества, но не и с апотеизиране на човека в неговото тяло, както се разхожда сред нас. Бог е феномен на езика, който е дълговечен през отделния човек, колкото и удовлетворително и пълноценно за човека да бъде едно върховенство без ограничения (като старша маймуна в стадото си). В исляма имаме едно поначално разделение на властите и тяхното диференциране още на ниво дефиниция. Силата на духовния метод е запазено за духовната сфера.
Относно християнският богочовек - не бива да забравяме римските императори, които са виждали в себе си богове. Това е било донякъде естествено. Няма нещо, което да ги депотенциира, те са реализирали онова първично желание на примата да властва над цялото стадо и всичките му самки (и в дух, и в тяло). По всички възможни начини, дори чрез апотеизиране на себе си.
ПП: Евентуално християните избягват конфликта с властта единствено като въведат безбрачие на висшите си духовници, докато в исляма няма такъв проблем. При последния, духовниците винаги са склонни да останат настрани и оттам да направляват. (Не говорим за шиитите, които имат малко по-различни разбирания за бога в тяло - с техните имами, които продължавали да живеят. Ясно е, че при шиитите духовенството ще е по-склонно да узурпира цялата власт, докато сунитският ислям по принцип е предпазен от чак такова разпростиране - сунитският ислям е по-склонен на партньорство с други обществени сили и това сякаш е по-гъвкаво.)
Опасността е двойна, не самият патриарх да се обожестви като главен мъж на света, защото неговата сфера на живот е регламентирана в по-монашеска обстановка. (Църквата казва, че тя е "тялото" като събор или институция - но пък културният модел излъчван над гражданите сякаш не се припокрива точно с това; имаме модел на отиваща към свещена почит на индивидуалното тяло - в личния живот, на господарското тяло - в обществения живот, на богочовека - в мислите). Опасността е когато църквата бъде потисната, както например се случва при Сталин, веднага той да се обожестви като главен мъжкар. А когато няма главен лидер - да се появят множество главни водачи (всевластници) по места.
Това донякъде е сходно със състоянието на папата в западния свят, а когато властта му отслабва - със състоянието на почти обожествили се местни феодали (виждащи се едни безгранични господари на микро равнище). Все пак папата парира донякъде силното вертикализиране с разпространяване на образователните институции по хоризонтала, които поддържат същността на обществото да е общество.
Виждаме, че поначало разделяйки духовноградивния принцип от властническия принцип, ислямът създава по-широко "обществено пространство", което не е формирано от силен превес на отношенията към върха (към Господ-аря), ами е формирано от по-хоризонтални отношения между хората, общностите, градовете и провинциите.
ПП: Донякъде търсим в това причина, че Русия не може да се освободи от централизираното усвояване на територията или от модела на "деревнята". Заради почитта по вертикала всяка деревня е свързана с центъра, а няма хоризонтални взаимоотношения между съседни деревни. Почитта към върховния властник е прекалено силна, за да се занимава някой със съседите си. Там в центъра се намира идолизираният артефакт на тази култура. Като контратеза, САЩ или Германия усвояват територията си доста по-децентрализирано и продуктивно. Те нямат същия дълбоко вкоренен главатарски инстинкт, който да бъде затвърден и религиозно, ами разрешават проблемите си със засилено използване на обществените сили.
|
Относно Бога в тяло