|
Варваринът изживява морала "в тяло", докато религията изживява морала "в мъдрост". Това значи, че варваринът си чупи главата, и ако не стане, не стане, а когато стане - той е най-големият първенец (обикновено за кратко време). Той е като едно нещо, което "бурно" взаимодейства. Кипи от желание да взаимодейства и да си чупи по различни начини главата и да си рискува живота.
Дотук добре, той човекът е готов да си рискува живота, какво можеш да му кажеш.
Обаче това е един човек. Когато имаме предвид цялото общество, и даже още повече, цялото човечество, няма такова нещо, което да изживее случването "в тяло". На това ниво независимо дали нещата се изживяват "в представено тяло" или "в събирателна мъдрост", резултатът е един и същ, схващане на нещата към Бога, където Богът е една начална точка на конструктивното разбиране, а спрямо него пред нас се образува картината на обществото или на човечеството, която е реална (имайки предвид, че представяме реални процеси и неща, включително нас самите).
Ще кажем какво ни интересува такова схващане, ние да си гледаме живота. Но човекът започва да има амбиции отвъд варварските, или най-големият варварин, когато завладее големи територии, започва да има и други амбиции. За да се реализират те, трябва да се разбира какво се случва. Да се разбере как с това случване може да се насочи ходът на историята. Ето тук Богът се появява като една идеална отправна точка, от която ние надолу градим схващането си на цялото. Това не е просто наука, ами е наука за всичко това живо, което се случва, в тяло, в мисли и във взаимоотношения.
Сега да се върнем към отделния човек. Независимо дали той действа варварски, разумно или в някаква комбинация от тези две. Но какъв би бил ефектът му, ако той действа от това висше, сложно, развито разбиране за всичко - в синхрон с него. Ами едно негово действие няма да сразява врагове, ами буквално ще премества планини. Защото той ще прави най-правилните неща, ще натиска по най-правилните лостове. Обаче това разбиране, той с варварство никога не може да го постигне.
Запазени са отпратки към това висше разбиране - от древността. Запазена е и естетика - какво би искал да правиш, когато гледаш от това ниво. Няма смисъл да се бутат едни камъни - наляво и надясно. Значи има по-висши цели.
Едно допълнително схващане, което ни позволява това разглеждане е, че макар да имаме идеални разбирания за висшата естетика, висшите цели, то те са само една отправна точка, а пътят към Бога минава и през концентрирано, обединено, най-добро схващане на нещата в света в този момент, силите в него, тяхното взаимодействие, взаимовръзки; преживяванията на различните страни, мислите им, поведението им, подхода им - това е както в близката околност на човека, така и в по-широкия мащаб на сили на световно ниво.
|
Друго въведение в религията
