|
Патриархът и равините под османско владичество са имали "малката задача". Задачата им е била "малка", защото султанът им е давал военна сила, с която те са можели да подплатят моралните принципи на своите общности. Разбира се това не е значело, че те разполагат с военни части, но понеже султанът им е признавал правото да представляват цялата общност на дадената народност, то при някакво морално декадентство, те са можели да се обърнат към султана за корекции чрез определено приложение на сила, като изтъкнат за причина благоденствието на държавата - но все едно, постигали са резултат в желаната посока.
Голямата задача е тази, когато не друг ти дава силата, ами трябва сам да намериш силата с която да утвърдиш морала. Първо да разберем че военните части, онези, които вършат агресията са при самия източник на силата. Те са там, където се извършва оборотът на всички дейности по света, значи крупно погледнато тяхната сила е по-голяма от силата на духовенството (в миналото те са били военни части - орди, но днес можем да ги разглеждаме и като корпоративни части на буржоазията - парите са при тях). Какво може да направи духовенството в тази ситуация. Това, което то прави включва няколко аспекта.
а) принципът разделяй и владей - противопоставяне на различни номадски орди и взаимно погасяване на тяхната агресивност;
б) принципът на верните части - например еничарите при Османската империя; ешалон от верни и неподкупни духовници; партизаните (пролетариатът) като верни части на комунистите;
в) принципът на правото - уреденият ред, който духовенството осигурява се възприема благоприятно от населението и поради тази причина то съдейства за умножаване на силите на духовенството;
г) принципът на историческото натрупване - документацията и анализът на историята дава качествено предимство, което е над оборота на активността;
д) принципът на скритото знание - мащабността на неприятелските орди се компенсира със скрито знание, или с някаква напредничава технология, която бива изпреварващо развивана;
е) "окрупни докрай и превземи" - дава се помощ на една орда да погълне с времето другите и след това тази орда бива преобразувана към духовните начала (тъй като отначало е била привързана с някакви зависимости);
ж) шпионски операции, индивидуална психология, психология на масите, педагогика;
з) естетика, литература, театър, кино, идеи като култура, цел, прогрес и пр.;
и) връзки с други духовни школи - макар да има някаква конкуренция, то техен общ интерес е първо да овладеят грубите сили, защото те са противното на "духовния" начин на действие.
Сигурно може да се продължи и с други подточки, но тезата стана достатъчно ясна.
Несъмнено по-модерни концепции включват обединяване на силите на оборота и силите на вярата. Пример за това са корпорации, които опитват да си изградят информационна шапка, вътрешни правила на етика и пр. От друга страна древните религии повеждат групови движения които могат да развият забележителна сила.
Ако вземем народната поговорка "докато умните се наумуват, лудите са налудуват", то какъв да е еталонът в съвремието. Това ще е умен човек, който не остава по-назад от лудостта на лудите, за да си извоюва с времето инициатива и да заеме място в случващия се оборот на процесите. Единствената разлика между двете форми на поведение е тази, че умният ще действа с осторожност, с едно внимание и грижа за последствията, но това няма да е за сметка на неговата изолация. Този, останал верен, също ще има почит към принципите на правилното и уредено поведение, обединение, истина и ще се бори с най-крайните форми на оборота (оборот от проституция, наркотици, експлоатация и т.н.).
|
Сили на оборота и сили на верността