|
|
| Тема |
 Саможертвата и липсата на смисъл след нея |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 24.08.12 16:31 |
|
|
|
Тези, които живеят живота си в една саможерта и самоотрицание, но не могат да живеят нормален живот. Това може да е един фанатизъм и бяс, освен че според някои може да е святост. Едни поколения строят нещо, но не знаят как да го обитават, децата им го опропастяват (от едната крайност до другата). Като излезнат от модуса на саможертвата - престават да правят каквото и да е смислено. Капан на една неправилно развита култура. Изоставането (военно, технологично, цивилизационно, селско) не може да се компенсира само със саможертва, трябва още нещо.
То трябва да се изгради жизнено общество, което желае бъдещето си по най-различни начини, а не просто в плоскостта на една идеология, на една мизерия, на един шовинизъм и така нататък.
| |
| |
| 
|
|
