|
Отначало мислех да напиша две графи под заглавието плюсове и минуси, но има фактори, които е субективно да се преценят дали са плюс или минус.
Обрязването:
- намалява влиянието на жената върху мъжа
- намалява възможността за организирани политически/духовни женски кръгове, които да направляват развитието на обществото
- намалява апломпба на съществуването (който може да се постигне при сексуалния контакт, който не е възпрепятстван).
- намалява усета за "joie de vivre" и води до търсенето му по компенсаторни механизми
- намалява възможността и начините за досег на мисловното "вътре в плътта на живота" (и желанието за това).
- разделя мисловното от материалното
- води до задълбочаване (евентуално компенсаторно) - примерно в интелектуални , теоретични и морални търсения, или пък свързани с експанзия, работохолизъм, парична доминация.
- съдейства на бащата в защитата и определянето на съдбата на дъщерята (пречи и намалява сексуалните претенции към нея и радостта от тях)
- съдейства на майката в защитата и определянето на съдбата на дъщерята
- намалява завистта на старците към потентността на младите
- облекчава лесбийките, защото подчертава отношенията жена-жена като първостепенни, предвид, че отношенията мъж-жена сега не могат да се осъществят със същия финес, поне що се отнася до физическото (но не до поетичното-любовно, до което повечето хора не могат да достигат).
- не засяга хомосексуалистите, тъй като сексуалният акт при тях е манипулиран по различен начин, а те не са защитници и любители на нормалните отношения мъж-жена (обект на ревност).
- пречи на дребнотемието, което е характерно за женския акъл и иначе задоволения живот "без никакви комплекси".
- може да доведе до меланхолия, дезориентация или пък агресия
Необрязването:
- "joie de vivre"
- фин усет, детайл за спектъра на живота
- дава сила на младежите сами да спечелят това, което им се полага
- мисленето не се отклонява от материята, винаги е близко до реализацията и мисли "органично", в баланс, а не фанатизъм (макар че този баланс винаги е в някакво дребнотемие, минава през интереса на жената, капризите на майката и т.н.; и му е малко трудно да изкара всичко в една изрядна теоретична система).
- няма нужда от десерти, алкохол, наркотици, шоубизнес и други компенсаторни механизми, за да се усети "апломбът" на съществуването.
------
По принцип бащата и майката не са склонни да дадат дъщеря си (изобщо да не й дадат сексуална експозиция) на този, който трябва, по жизнени характеристики, а са склонни да я дадат на някой по опосредствени - материални, социални или традиционни характеристики (в частност чрез внушенията, които се отправят към нея за качествата на желателния партньор). Но това натрупва с времето маса от революционно настроени способни млади умове, на които онези не са им дали това, което заслужават. Заплащането може да е горчиво, даже с унищожението на цялото общество - което може и да се намира в патетично изоставане, след като не е приело всички тези жизнени младежи по достойнство. Така че необрязването затруднява работата на майката, бащата и педагозите, но работи в полза на обществото - в полза на живота (давайки силите и желанието на много младежи да вървят след енергията и чувствата, които изпитват). Но разбира се, ако чуждо общество/култура използва сексуалното за експанзия и влияние, то тогава въпросът стои по различен начин и възниква нуждата от защита.
Като извод, моето мнение е че към обрязване действително могат да пристъпват свещеници (както е било в Египет) след определена възраст, примерно 40 години. Разбира се, това е положение при идеални други фактори. Също така може да съществуват други основания, които не са достъпни за мен.
|
Обрязването
