|
Не казвам, че в двете религии действат единствено системите на контрол, които са разгледани, но поне придобиваме идея за 2 различни подхода.
Католицизъм - внимателна ескалация и деескалация.
Примерно ако съществува вътрешна групировка, която излиза от контрол, то се създава групировка със същата степен на ескалация на методите на насилие, която е предназначена да се справи с първата. След това внимателно се деескалират и разтурват знанията на втората групировка. Ако има някакви остатъци, те се преборват с нови организации, използващи по-ниски нива на насилие, докато проблемът се разреши напълно.
Ислям - използване на външна група, с която е сключен специален договор.
Например при създаването на исляма воините на секцията на Али изиграват съществена роля при обединението на арабите, а след това в известен смисъл са отстранени, но продължават да са в близост, и евентуално пак се намесват когато има нужда от специална помощ (като разрешаване на въпроси за корупция, пред които собствените сили са блокирани от политически интереси). По подобен начин арабите привикват втора външна сила - турците. И освен това самият ислям приема идеята за разширение. По този начин постъпват нови групи, които могат да бъдат използвани за дисциплиниращ контрол в центъра. Проблем възниква, когато спре да има разширение, или когато групите като шиитите не искат да осъществяват подпомагаща роля зад сцената. Тогава обаче могат да се създават непрекъснато определени "вискоморални" групи, които да играят ролята на народите от разширението, които да държат корупционните влияния в центъра под контрол.
Проблеми:
При католицизма центърът, който решава стартирането на борбата с негативните явления може да е корумпиран - и по този начин неефективен. Само че такъв център може да се създаде и внезапно и неорганизирано - от хора, които виждат, че има някакъв проблем. Само че откъде ще знаем, че някоя групировка нарочно не създава организация, която уж да се бори с някакъв проблем, а всъщност да наложи своите корупционни практики. Тогава лакмусовият тест трябва да бъде дали насилието и корупцията в крайна сметка деескалират (защото организация с правилните цели ще деескалира собственото насилие). Тук се появяват нови проблеми - защото това, че организацията видимо не функционира, не значи, че не е запазила знанието си. Но както и да е, с времето може да бъде открита и допълнително унищожена. Проблем би било, ако възникнат множество организации, които се борят за правдата и така и не става ясно какво се случва, а се поддържа едно постоянно ниво на насилие. В този случай църквата може да излезне с апел за общо деескалиране на насилието и така нататък. В периодите на мир църквата може да проведе оздравителна програма за подсилване на здравите принципи в обществото.
При исляма проблем е в каква степен външната група ще спази договореностите, но понеже тя по принцип е чужда, в този случай може да бъде сравнително лесно поставена извън общността. Ще се наложи да се търси помощта на друга външна група - само тя да не е такава, която си е поставила за цел да разстрои самия ислям - но ако това се констатира и тя на свой ред може да бъде изгонена. Колкото до възпитаването на нови звена, които са "силно вярващи", то понеже те излизат от същата педагогическа школа, то тяхната ефективност ще зависи от това дали корупцията е засегнала центъра. Този метод може да не е толкова ефективен или пък да доведе до постигане на "фиктивни" резултати, защото макар "силно вярващите" да премахнат корупцията, то един корумпиран център може нарочно да ги е обучил в назадничавост, така че да блокират и затлачат системата в последствие.
Изобщо тези форми на корупционен контрол са ценни за всяка държава, затова са разгледани тук. Но от друга страна не мога да се досетя в момента за нещо специфично като корупционен контрол при православието и протестантизма.
|
Ислям и католицизъм-системи за корупционен контрол
