|
Мъдрецът Карл Сейгън, който с основание смятам за гения на миналия век, описва точно това в "Свят, населен с демони".
Той поставя към себе си и света няколко основателни въпроса, част от които ще са и в тази тема.
Предпочитам да го цитирам, за да предам точно думите му./15 глава - Сънят на Нютон/
...И все пак, всичко изглежда толкова несправедливо. Някои от нас умират от глад още в ранна детска възраст, докато други-само поради обстоятелството, че са се родили другаде-живеят в охолство и разкош. Можем да се родим в семейство с жестоки родители или мразена етническа група. Възможно е да имаме вроден недъг. Нима просто преминаваме през живота, който е подредил картите си срещу нас, а след това умираме? Това ли е? Нищо повече от безкрайна и лишена от сънища дрямка? Къде тук е справедливостта? Това е жестоко, брутално и безсърдечно. Не би ли трябвало да получим още един шанс в тази игра? Колко по-добре би било да се родим при нови обстоятелства, които да са съобразени с това колко добре сме играли през последния си живот-без значение колко лоши карти са ни били раздадени. Или пък, ако бъдем съдени след смъртта си, то тогава-ако сме се справили добре с личността, която ни е била дадена, и сме били смирени, вярващи и т.н.-трябва да получим наградата да живеем щастливо во веки веков, защитени от агонията и хаоса на света. Така би трябвало да бъде, ако светът беше обмислен, предварително планиран и справедлив. Така би трябвало да бъде, ако страдалите от болки и мъчения следва да получат утехата, която заслужават...
и
...Има и други доктрини, интереси и грижи, които също се тревожат за това какво ще открие науката. Може би, заявяват те, е по-добре да не знаем. Ако се окаже, че мъжете и жените имат различни наследствени наклонности, няма ли това да бъде извинение за факта, че едните потискат другите? Ако се открие някакъв генетичен компонент на насилието, дали това няма да оправдае репресирането на една етническа група от друга или дори превантивното затваряне на хора? Ако психичните заболявания се дължат просто на химията в мозъка, дали това не обезмисля нашите усилия да разберем действителността и да бъдем отговорни за своите действия? Ако не сме специалното творение на Създателя на вселената и ако нашите основни морални закони са били измислени от погрешими законодатели, дали това няма да подкопае борбата ни да поддържаме едно уредено общество?
Според мен във всеки един от тези случаи, религиозни или светски, ще бъде много по-добре за нас да знаем възможно най-доброто налично приближение до истината-особено ако запазим ясно разбиране за грешките, които нашата група по интереси или светогледна система е допуснала в миналото.
Тази книга просто трябва да бъде прочетена. Тя не заслепява, не отрича, а те прави мислещо и трезво същество.
|
Помиряване на религия и наука
