|
Тема |
Re: За помненето на смъртта [re: Kиpo] |
|
Автор |
бeз ycилиe (обективен) |
|
Публикувано | 28.06.11 23:42 |
|
|
Такива като него (не е единствен, повечето в Православие и Християнство са като него, той просто е много краен пример) се опитват да компенсират идиотската нелепост на суеверията си и въобще цялостна безсмисленост на жалкото си съществуване с тъпоумно инатливо повтаряне на едни и същи заучени щуротии. Да "осмислят" живота си на стари години, бидейки интересни на други, дори с цената на това да са отвратителни - това за тях явно е единственият начин да привличат внимание - чрез предизвикване на отвращение.
Просветлението на Оро, богът на Тимотей - това са все безуспешни опити на изкуфели старчета да залъжат себе си и другите, че жалкият им животец им не е бил пропилян на вятъра. И по този начин още повече затвърждават своята отвратителност. Много жалко е един човек след като умре да бъде помнен, разбира се в техния случай съвсем не за дълго, предимно с отвращение, но това ги чака.
|
| |
|
|
|