|
В отговор на:
Да, нещо такава би могло да е вярно за много събития станали в миналото и за малко в настоящето, но за бъдещето то почти не работи. Например ти казваш:
"когато човек ходи по малка нужда, той знае, че му се пикае, без да има нужда да вярва в каквото и да било."
С това някакси се съгласявам, но как ще твърдиш "да аз ЗНАМ, че жена ми не ми изневерява" , когато съвсем нормално е да се окаже че това не е вярно. :-)
Още по-глупаво е да твърдиш за някакво събитие в бъдещето, че ЗНАЕШ, че то ще се случи.
Например: "Аз ЗНАМ, че ще спечеля 6-ца от тотото" или "аз ЗНАМ, че бог ще ми помогне"
И в двата случая има голяма доза вероятност да не стане това, което ЗНАЕШ.
Съвсем просто - не знам дали ми изневерява или не и не знам дали ще спечеля нещо, но знам, че е възможно да го прави, както и че има някакъв много малък шанс да спечеля от тото. Това знам, без да се налага да ходя на ясновидец или да се моля на "Бога" еди какво си да стане.
В отговор на:
Вярата в бог също носи резултати, но насочена към външен обект, пътя й става по-дълъг и по-несигурен. Ефектът й трябва да се отрази от този обект и не без участието и на случайността да се върне и въздейства върху вярващия. Тромаво и ненадеждно.
Вярата в себе си произлиза от личността и е насочена към личността. Пътят е кратък, ясен и контролируем. Няма място за изненади и случайности.
Единствения й по-слаб пункт е, че хората все още незнаят много как да повярват в себе си, нито как да овладеят и насочат силата на тази вяра. И това е нормално - конкретното търсенето на самоувереност започва едва през последните 50-100 години. Което неможе и да се сравнява с хилядолетния опит на проповядване и преподаване божията вяра. Тя е смачквала всякакви идеи за вяра в нещо друго, камо ли пък към себе си.
Вярата в "Бог" създава психологическа зависимост от някакъв илюзорен и несъществуващ обект, продукт на религиозните манипулатори, по този начин, както правилно си забелязал, се унищожава самоувереността като се внушава чувство за малоценност у индивида, което е и целта на манипулаторите.
Трябва обаче да разгледаме самоувереността и защо я намираме за толкова нужна. Защото всички съвременни явления - религията, политиката, обществото, възпитанието, образованието - всъщност внушават чувство за малоценност у човека, внушават му колко е малък и незначителен и колко малко може и зависи от него. Значи имаме първоначално втълпена вяра в малоценност, незначителност и слаб потенциал. И е логично да е така - на притежаващите власт са им нужни мравки, не лъвове. Та след като имаме една вяра, трябва да разбием първо нея, не да създаваме друга вяра - в нашите способности - ние тези способности така или иначе си ги имаме - имаме мозъци, чийто огромен потенциал е все още слабо познат, имаме способност да разбираме и действаме адекватно, да се развиваме и усъвършенстваме, да творим и изобретяваме, след като ги имаме тези способности, не ни трябва да вярваме, че ги имаме, както не ни трябва да вярваме, че имаме ръце и крака, когато трябва да свършим нещо с тях.
Така че в случая паразитна е вярата в собствената малоценност и незначителност, която е манипулативно втълпена и чиито окови всеки един трябва да разбие.
|
Re: Изкривяване [re: zamah]
