Много я обожествяваш тая смърт. Това прАви, онова непрАви.
Придаваш и разум, съзнание, тотална власт и неограничено могъщество. Ами то излезе че тя си е бог.
Сомо че някакъв твой вид бог, не религиозно приетия. Сега веднага ще скочиш : " Не смъртта не е бог, бог не съществува само смъртта съществува."
Точно така реагират и всички религиозни на твърденията на инако-вероизповядващите. Те скачат така: "Не, вашия бог не е бог, вашия бог не съществува само нашия съществува." Така, че ти с твоя бог-смърт кротко се включваш към колегите си от сатанинските секти. Мисля, че имаше подобен клуб. Опитай и там. Но първо измисли една по-сериозна дефиниция за смърт. Това което пишеш е малко ученическо. Ще ти подскажа малко:
Във вселената най-яките боговете са физичните закони. Понятието смърт при тях е неуместно.
Това, че един биологичен организъм е спрял да функционира (според човеците настъпва смърт), това изобщо не е интересно на физиката.
Дерзай!

ПС
А за смисъла на живота не се блъскай. Живота на човечеството няма смисъл за вселената, a даже и за твойта Смърт.
Но твоя живот има смисъл за роднините ти, за приятелите ти, и съвсем малко за обществото ;-)
Така че наслаждавай се на дребните удоволствия с тях, а ако си избиеш идеите за смъртта ще ти е още по приятно.:-)