" Старите души вече са изучили всички тънкости на емоционалния живот и обръщат вниманието си към духовното израстване. Старите души се учат на непривързаност към емоционалността на зрелия цикъл и към физическият план като цяло. На тях е свойствен по-интелектуален подход към съществуването, отколкото на зрелите души, те мо...гат да възприемат това Голямото, част от което сме всички. Старите души трябва да завършат своя опит на физическия план и да отработят цялата си карма, преди да пристъпят към уроците в астралния план.
Началния стадий на старата душа се характеризира с навлизане в себе си, с вътрешно търсене и с усещането за собствената си неадекватност в обществото. Щом този аспект е „отворен” и напълно осмислен вътрешно, настъпва следващия етап, характеризиращ се с въпроса: „Как да живея в обществото?”. За стара душа това означава търсенето на начини за себеизразяване в личния живот и в кариерата, което да съответства на вътрешното му предназначение.
В общество, където доминират младите души, за старите няма достатъчно широк диапазон от роли. В това общество, при тях се наблюдава тенденция към самоунищожение, те знаят, че не отговарят на „нормата” и поради тази причина се смятат за неудачници. Старите души, обикновено изучават много от съществуващите религиозни учения, но в края на краищата стигат до собствена система от вярвания, в която обединяват различни аспекти от най-различни духовни теории.
Стария аспект на душата може да се издигне над мирската суета и да влезе в контакт с по-мащабния смисъл на битието. Той не се отъждествява с трагедиите на човешкото битие, не „зацикля” на тях, той може да погледне себе си отстрани и да се оцени със самоирония. Той култивира философско дистанциране, хумор и неотъждествяване, а в същото време поддържа връзка с нещо Голямо. Старите души се учат да плуват по течението на живота, а не да се борят с обстоятелствата му.
Нашия стар аспект на душата е тази наша част, която е съгласна да обучава обкръжаващите и да им помага да се движат в избраните от тях направления на духовно развитие. Преобладаващата част от старите души учат със своя собствен пример. Наред с учителстването, пред тях стои задачата да интегрират и уравновесяват всички аспекти на душата, от бебешкия до стария, което те трябва да завършат до края на съществуването си на физическия план.
Последния урок за старата душа е агапе, или безусловната любов към себе си и обкръжаващите. Това е най-трудния урок, защото той предполага да простим на самите себе си и способността така да обичаме другите, че да приемаме без осъждане избрания от тях път. Когато всички аспекти на човешкото съществуване са приети напълно, старата душа е готова да се премести на следващия план за съществуване.
Сред старите души има много по-малко знаменитости, отколкото сред зрелите и младите, и ако все пак славата ги навести, то е като учители – старите души са призвани да учат хората."
Човек отнася със себе си на Онзи Свят само Oнова, което е Раздал на Този!!!
|