|
|
| Тема |
 Бог |
|
| Автор |
faliak (asfaltof) |
|
| Публикувано | 29.08.10 17:34 |
|
|
|
Бог е платоничното въображение, методология и абсолютна вярност. Бог е нежен с нас, защото в платоничното съществува мисъл за добро отношение към организмите. Бог е вечен, защото за да съществува съзнание, трябва да има платонично. Нещо изобщо може да "е", ако съществува битието му в платонизъм. Унищожаването на платоническото до машинизъм не води до нищо друго, освен до връщане на платоническото до началните му зараждащи елементи. Платоничното не може да се унищожи, защото то е като огън. Може да се загаси един огън, но в природата нещата горят, а без "горенето на платоничното" нещата не живеят в битие.
Проблемите между доброто и злото са основани на проблеми за теореми в платоничното. Друг проблем е, че организмите, които поддържат платоничното, могат да се изродят с времето, така че въображението на това платонично след време да е "лошо". Какво ще се случи всъщност зависи от закономерностите на природата, която поддържа всичко, както и от собствените мерки на платоничното за самоподдръжката си. Платоничното съдържа всички креативности, всички въображения, всички обединения и изолации, всички надежди и отчаяния, всички вяри и съмнения, всички мерки и бездействия, всяка будност и всеки сън. Отново всичко е в ръцете на платоничното и на отношението му към себе си и на контрола, деликатността, нежността, дисциплината и добротата към света и към себе си.
Съ-знание.
| |
| |
| 
|
|
