|
|
| Тема |
 Re: Двата пътя за преодоляване на страха и страданието [re: faliak] |
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
|
| Публикувано | 24.06.10 13:35 |
|
|
|
Предварително се извинявам за отклонението от темата.
Е, ужасът е бил традиционно женски стил от самото му създаване.
Аз не харесвам ужаса като стил, но адски ми допада стилът на Кинг и затова съм готов да му простя ужасите. Това, което никак не мога да му простя, са вампирите и таласъмите, а те съставляват, уви, голяма част от творчеството му. Жалко е да гледаш такъв огромен талант прахосан в такава несериозна дейност. Как по дяволите можеш да направиш правдоподобна за хората от 21 век някаква история с вампири и таласъми - колкото и добър писател да си?!
Иначе той има и книги, в които реализмът е на ниво и няма никакви "свръхестествени" персонажи. За тях му свалям шапка: "Пътна мрежа", "Гняв", "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк", "Добър ученик" - наистина големи книги. Много мрачни, да, но хубави и раздвижващи сивото вещество.
Има и такива, които могат да се сметнат за реализъм в рамките на разумното фантазиране. Тук са антиутопиите-близнаци "Бягащият човек" и "Дългата разходка", като последната определено е най-ужасяващото четиво, което някога съм чел. Последното може да се схване и като антиреклама, разбира се, но всъщност въздействието е толкова силно именно благодарение на реализма.
А има и няколко книги, части от които харесвам много въпреки вампирите и таласъмите. Например, "Сблъсък" и особено "Талисманът" са просто велики до втората си трета. След това за съжаление вампирите и таласъмите одрискват всичко и сриват доброто впечатление.
| |
| |
| 
|
|
