Страхът и страданието по принцип не могат да бъдат "преодоляни".
А дори и да можеше, не съм сигурен, че би трябвало.
Те са естествен компонент на средата, в която живеем. Бих казал - даже полезен компонент, стига да присъстват там с мярка.
Драпането за "преодоляване" и "освобождаване" по принцип са признак на не особено добро умение да се анализира реалността такава, каквато е.

Предлагаш интересно виждане за християнството. Трудно ми е да се съглася обаче, че "за християнството животът в човешка форма е висше благо". Точно напротив, всички мои познания по въпроса (колкото и скромни да са) ми показват, че за християните именно животът в реалността, в този свят няма кой знае какво значение. То се изчерпва в това да даде добър (или лош) старт за "истинския" следващ живот в "царството небесно". С други думи, най-важната работа, която трябва да свърши един жив човек, е това да умре. Цялото християнство е втренчено в смъртта, очаровано от смъртта, побъркано от смъртта. Всички ценности и радости на реалния живот са презрени като "низши" и "греховни". Не зная, дали съществува друга по-некрофилска религия от християнството и направо недоумявам, как е могло едно толкова противоестествено учение да се наложи толкова широко.