Разбирам проблема ти, и това е накратко, че ти липсва схващането за "бога като личност". Това от своя страна води до безвъзвратно разрушаване на собствената личност, и невъзможност за структурирането й от елементарни инстинкти към човечност и човешки взаимоотношения. Нормално е да плямпаш дивотии на изтерзаната работническа класа на англо-саксонците, които от трудностите пред обстоятелствата и взаимното насърчаване на конкуренцията до краен предел в крайна сметка успяват да разрушат личността си. Но при разрушена личност човек не може да изпитва удовлетворение от живота, нито да намира смисъл в съществуването, или да може да гради по-абстрактни и бъдещи планове от обикновеното оцеляване, което всъщност също се превръща в безсмислие от гледна точка на "енергетичната физика" и атеизъм. При тези условия същите си поставят банални цели, като "еволюционно да се развиват", след като очевидно скалите са съвсем различни. Не може едно разрушено съзнание да има визия за бъдещето.