|
Направо съм втрещен!
Това не може да бъде истина!
Заплахата от Китайската храна
от Джеймс Б. Джордан
декември, 1984
(Това есе е публикувано за първи път в „Презвитерианско наследство“ 5-и бр. (дек. 1984г.), писмо на Служение Женева. В този вариант са направени някои съвсем малки промени.)
Едно от най-непознатите и в същото време, най-смъртоносно зло на съвременния живот е Китайската храна. Повечето хора са напълно незапознати с неимоверно важната роля на въпроса за Китайската храна и глупаво продължават да участват в тази нечестива и опасна дейност – яденето на Китайска храна. Естествено, да се говори срещу такава свята институция каквато е Китайската храна се смята за фанатично и дори кощунствено, но ние трябва да останем верни на вярата!
Малко разсъждаване от страна на всеки сериозен и посветен християнин ще покаже без капка съмнение защо Китайската храна трябва да бъде отхвърлена. Тя е израз на Източния монизъм. Тя не само идва от Изток – сърцето на днешното най-силно езическо движение (което само по себе си е причина да я отхвърлим като опасна), но основата и начинът на приготвянето и отразяват монистичната философия на Изтока.
Християнството отдава еднакво значение на едното и на множеството. В западния свят това означава, че в едно ястие присъстват няколко вида блюда – салата, зеленчуци, месо и десерт. Те обаче, не се смесват в еднородна смес, а напротив – оставят се отделно. Хармонията и комбинирането на храните, които се ядат хапка по хапка, символизират единството и различията.
Китайската храна обаче, се опитва да разруши това. Всички видове храни – салати, зеленчуци, меса и сладки, се смесват заедно в опит да се разрушат различията и да се създаде хранителна монада. Това очевидно е перверзно и зло. Освен това сладко и солено се смесват съгласно философията за инг и янг. Кое би могло да бъде по-езическо?
Има и още. Первезното естество на Китайската храна я прави особено безвкусна за човешкия език и това налага използването на огромни количества моносодиев глутамат за по—добър вкус. Mоносодиевият глутамат, или МСГ както е известен, е известна отрова, предизвикваща хиперактивност при децата и рак при възрастните. Така че не само е езическа, но Китайската храна е и отровна.
На всичко отгоре храната е идолопоклоническа. Това отчасти е причинено от пристрастящавото действие на МСГ, което предизвиква широко известния “синдром на китайския ресторант”. Авторът обаче, има и други поводи за тревога. През годините се опитвах да предупреждавам приятели и роднини за опасността от Китайската храна и винаги срещах отхвърляне и присмех. Може да има само една възможна причина за това – идолизирането на Китайската храна. Защо хората не се откажат от нея? Аргументите, които представих са кристално ясни и очевидно Библейски и християнски. Единствената причина може да е, че хората изпитват идолопоклоническо влечение към Китайската храна.
Разбира се, нехристияните са още по-луди за китайска храна от християните. Заявявам това: всичко, към което езичниците са така пристрастени трябва да бъде зло и затова християните трябва да го избягват с всички сили.
Има и още. Малко модерни християни са чели класическия труд върху Китайската храна на Александър Слипшод: Четирите Вавилона. В майсторския си труд Слипшод доказва без сянка от съмнение, че Китайската храна произлиза от Вавилонската кула. Нимрод заедно с тримата му братовчеди, синове на Хам, известни като “бандата на четиримата”, разработили китайската храна като подмолно оръжие срещу истинската вяра. Те вярвали, че хората ще се пристрастят към китайската храна и когато организмът им преработва храната, ще поглъщат и от монистичната философия. Например ако ядяли сладко и кисело, ще се предадат на философията на инг и янг. Това определено трябва да се е случвало! Трябва да сме нащрек да не ядем демони, които се крият в Китайската храна! (Съзнавам, че книгата на Слипшод не е била добре приета от критиците. Аргументите му обаче, очевидно са правилни. Нека читателят си намери копие от книгата и се убеди сам. Критиците очевидно са пристрастени към китайското).
Как китайската храна е достигнала до Запада? Слипшод ни показва, че тя е въведена в християнския свят от епископа на Рим. Чели ли сме за китайска храна в Новия завет? Не, разбира се. Ето го разковничето! Това може да е единствено Римокатолическа схема за унищожяване на Божията истинска вяра. Срещаме ли китайската храна в Уестминстърската изповед на вярата? Не! Значи определено тя се противопоставя категорично на Китайската храна.
Забелязали ли сте колко фанатично се отнасят хората към Китайската храна? Те не само я ядат, но са готови и да плащат за това. Те дори подкрепят и отварят китайски ресторанти, които са предадени изцяло на производството на тази зла, отровна, идолопоклонническа и подмолна храна. Когато се опиташ да накараш хората да спрат да ядат Китайска храна, те те смятат за луд. Целият свят трябва да спре, за да могат те да ядат скъпоценния си грях – Китайската храна!
Както Лутер направи преди мен, АЗ СТОЯ ТУК! И ако на другите не им харесва... нека бъде ИСТИНАТА ПРЕДИ ПРИЯТЕЛСТВОТО!
Рождество Христово
Горната история може да се разбере по-добре ако замените „Китайска храна“ с „Рождество“ или „Коледно дърво“. Аргументите срещу китайската храна изглеждат смешни. Идеята, че китайската храна е идолопоклонство само защото хората я харесват е глупост, както е и историческият аргумент.
Скритата предпоставка на подобен вид аргументи е, че Библията не е достатъчна като закон за живот и вяра. Трябва да добавяме нови правила към нея. Трябва да се водим не само от Словото, но също така и от това, което не-християните правят. Ако те харесват нещо, като например празника Рождество, ние трябва да не го харесваме. Това налага допълнително изискване към съвестта и подкопава изцяло вярата.
Подобни аргументи, освен всичко, са и суеверни. Те приемат, че демоничните сили управляват света и че злото населява обекти, две твърдения, които са неверни. Суеверията обграждат Рождество отвсякъде. От едната страна са тези, които смятат, че Бог ще е недоволен от тях ако не го спазват, а от другата – тези, които мислят, че Бог ще им се ядоса ако го спазват. Всъщност Рождество, по същество, е неутрален. Както се казва в Римляни 14:5 „Един човек почита един ден повече от друг, а друг смята всички за равни. Нека всеки е убеден в своята нагласа. Този, който спазва деня, го спазва за Господ...“
Анти-коледните сили днес често са толкова суеверни, колкото всеки смирен католик в Парагвай. Те слагат като изискване към съвестта, отделно от Писанието, че християните трябва да отбягват неща, които езичниците харесват, особено ако „езичниците“ са Римокатолици. Оправданието за това изискване, както и за католическото виждане за властта на традицията, привидно е изведено от самата Библия. Павел каза на Солунците да пазят традицията (2 Сол. 2:15), а Писанието ни казва да отбягваме света и всяко проявление на злото.
Това, което и двете страни (Католици и тези против Рождество) пропускат да забележат е, че ние познаваме както традицията, така и света чрез вяра. Истинската традиция е това, което Писанието казва, че е, а не нещо, добавено към Библията. Светът е това, което Библията казва, че е, а не това, което харесват или не харесват езичниците. Определяме света по същия начин, по който определяме греха – чрез изследване на Писанието. По въпроси, по които Библията мълчи, ние не трябва да ограничаваме съвестта си с допълнителни правила.
Нито Рождество, нито Рождественото дърво е зло, според Писанието. Следователно те са „неутрални неща“. Свободата на съвестта означава, че сме свободни да спазваме или да не спазваме. Тези, които смятат, че трябва да спазват Рождество, както и тези, които смятат, че не трябва да го правят са слаби братя, и суеверни. Те имат нужда да освободят съвестта си.
Един странен аргумент, който се издига против Рождество е и Рождествената елха, че те са идолопоклоннически. Това, изглежда, е базирано на факта, че хората харесват Рождество и елхите, и им се наслаждават. Не съм чувал някой да твърди, че Коледната елха е всеприсъстваща, всезнаеща или всемогъща. Тя не разпръсква благословения и проклятия. Хората не ги молят за отговори на нуждите си, нито им принасят жертви. Всъщност хората ги изхвърлят на улиците или ги запалват – доста неподходящо отношение към идол!
Когато чуя хора да говорят, че празника Рождество е идолопоклоннически, поклащам глава и се чудя за какво говорят. Никога през живота си не съм срещал някой, който да почита Рождество като идол, макар че предполагам, е възможно да поставиш Рождество преди Христос. В повечето случаи на хората просто им харесва. Приятен обичай е. Какво му е лошото на това?
Факт е, че нито Рождество, нито Рождествената елха са идолопоклоннически във всеки познат смисъл на тази дума. Снимки на хора, гледащи с възхита рождествената елха не означават повече от снимки на хора, гледащи възхитени Ниагарския водопад или която и да е друга прекрасна сцена. Песента „О, Рождествено дърво“ също едва ли е идолопоклонническа. Тя просто използва разширена метафора, която включва познатия литературен прийом на персонификацията (или по-технически казано, на обръщението). Подобни литературни свободи са широко използвани в Библията. Когато планините са призовани да „плеснат с ръце“ едва ли Библията им се покланя като на идол!
Историческите аргументи в тази област са както неуместни, така и погрешни. Неуместни са понеже хората не спазват Рождество с някакво специално отношение към нейния предполагаем езически произход. Историята на която и да е дума не определя сегашното й значение, както и историята на определен обичай не определя това, което се влага в него сега като значение. Хората използват думите „Събота“, „Неделя“ или „Понеделник“ (б. пр. на английски етимологията на думите е свързана с бог Сатурн, слънцето и луната) без да се сещат за бог Сатурн, слънцето или луната. Би било абсурдно да обвиниш някой в идолопоклонство просто защото използва тези думи. В този ред на мисли, единственият смислен въпрос по отношение на Рождество е „Какво означава тя за хората сега?“.
Отговорът може да е просто „приятно време“. Да има нещо грешно в това? Може би това е приятно време около темата за Господ Исус Христос, който беше подарен като Спасител на света. Някой да има възражения към това? Какво му е лошото да прекарваш добре времето си в присъствието на Бог? Какво е лошото в това да украсиш къщата си? Къде е лошото в това да даваш подаръци? Има ли нещо лошо да правиш тези неща по същото време, в което езичниците и католиците го правят? НЯМА!
Страшно е да прибавяш на Словото на Бог (Откр. 22:18), защото Бог ще прокълне хората и църквите, които правят това. Опитите за налагане на небиблейски правила на съвестта на хората ще бъдат прокълнати от Бог. Съзнанието „Не докосвай, не опитвай“ не е само суеверно, то е доктрина на демоните (Кол. 2:16-23; 1 Тим. 4:1-5 ). Определено е страшно да вкараш доктрина на демоните в хората от църквите!
Вторият проблем с историческите аргументи е, че те са погрешни. На практика всичко може да бъде доказано чрез подхода на избирателна история, използван от А. Хислоп в „Двата Вавилона“. И така доказваме, че римляните и другите езичници са имали празник на зимното слънцестоене, за да празнуват издигането на слънцето в небето и преминаването от студено към топло – и какво от това? Всички езически празници са перверзно отражение на Божественото празнуване. Езическото поклонение на слънцето е извращение на Библейската аналогия между слънцето и Христос (Мал. 4:2; Пс. 19, и т.н.). Езическото ознаменуване на годишната промяна от тъмно към светло, от смърт към живот по време на Зимното слънцестоене, не е нищо повече от извратено изявяване на заветната истина, която се намира в завета с Ной. Кое му е лошото да използваме отново Зимното слънцестоене за Христос?
Аргумент, който често се използва против спазването на Рождество дори като нещо по желание е „регулаторният принцип на поклонението“. Има проблеми с начина, по който различни хора и групи са прилагали или бъркали в прилагането на принципа, но е достатъчно да споменем, че той се отнася само до специален тип поклонение. Ако се отнасяше до всеки вид поклонение, то всяка Библейска конференция или вечерно събиране в сряда щяха да бъдат забранени (тъй като Писанието не ги „заповядва“). Трябва да различаваме официално изискваното, Неделно, свято, подновяващо завета поклонение от общото поклонение. Наистина църквите не трябва да правят Рождество задължително събитие, тъй като то не е Библейски предписано действие на специално поклонение. (Срещу това се борели и Пуританите – налагането на задължителни празници от държавата върху църквата.) Рождество, като обикновено поклонение и като време на благодарност по желание, както го нарича Уестминстърската изповед на вярата (21:5), е тотално безобидна.
(Тези, които имат книгата „Църквата на Христос“ от Джеймс Банерман /повторно издадена от Banner of Truth/ могат да прочетат страница 406ff. от том 1 за повече информация относно Презвитерианското виждане за Рождество. Банерман свободно признава, че спазването по желание е нормално и добро, стр. 410. Той се противопоставя на всеки възглед, че църквата трябва да определя и поставя празници, но признава, че църквата може да определя „някои дни за постене и благодарение, ако обстоятелствата на отношенията между Бог и Църквата го налагат.“, стр. 411. С други думи Църквата може да определи, от време на време, дни на празнуване, но стига да не стават редовни (циклични). Скрито зад това твърдение е супер модерното виждане, че свободната, случайна, спонтанна активност е „по-духовна“ от планираната, повтаряща се и редовна дейност.)
Старите Пуритани са се борили за свободата на хората да пренебрегнат Рождество ако желаят. Те се противопоставяли на налагането на Рождество и други въпроси върху локалните църкви от по-главни такива, както и от държавата. Модерните анти-Рождествени хора често са в същата позиция. Те искат да наложат своята опозиционна гледна точка спрямо празниците на всички ни. Срещу тях аз поддържам свободата на хората да празнуват Рождество и да я празнуват в Църквата ако решат.
Библейски основания за Рождество
Какви библейски основания има за празнуване на Рождество по желание? Първо, празненствата по желание не са били забранени в Стария завет. Изглежда, че самият Исус Христос посети не-каноническия празник Ханука (Йоан 10:22). Наистина, понеже на Ханука се празнуваше възстановяването на храма сред разрушението му от Антиохий Епифан, си струва да се отбележи, че Исус привлече вниманието към себе си като истинския Храм докато стоеше пред входа на самият храм. Значи е разрешено да се добавят празници към Библейски определените такива, стига те да се празнуват за слава на Бог (Зах. 7:5).
Второ, самият Нов завет ни набляга в детайли на събитията, случващите си по времето на рождението на Христос.
Tрето, Библията се усмихва на празненствата по случай рождения ден (Йов. 1:4,5).
Четвърто, Църквата винаги е трябвало да защитава доктрината за въплъщението на Бог в човек от ереси и отделянето на специално време от годината, което да отразява това въплъщение е мъдро решение. В същото време трябва да внимаваме за еретичното учение на Въплъщениелизма, което учи, че спасението ни е поради въплъщението на Христос, а не поради неговата смърт и възкресение. Поради това, както обяснява Луис Бойер, в ранната църква фокусът по време на Рождество не е бил само върху раждането на Христос, но и върху нашето новорождение и неговото възкресение. „Такъв възглед за Рождество / Богоявление се носи през цялото Писание и цялата християнска традиция. Само чрез участие в Неговата смърт и възкресение можем да се родим в кръщението за нов живот, а не чрез някакви измислени участия в неговото рождение като човек. Нищо не може да бъде по-далеч от ученията на св. Павел и св. Йоан от подобна идея за участие в рождението на Христос. На кръста, в кръвта и водата, която изтичаше от Него, църквата е родена в Христос по свещена заповед, както и Ева беше родена от Адам. Това е учението на св. Августин и всички отци...“ (Л. Бойер, Литургични вярвания, Нотр Дам, Университет на Нотр Дам, 1955, стр. 201).
Пето, самата Библия оприличава Христос на слънцето и насочва вниманието ни към годишните сезони като символ на възхода и прогреса на Божието царство (Мат. 24:32), така че празнуване на рождението на Изкупителя по време на Зимното слънцестоене, най-тъмното и студено време от годината, е Библейски подходящо. То подчертава раждането на Спасителя „сред мрачна зима“ и обръщането на годината от тъмнина към светлина, от студ към топлина. Не е без значение и това, че смъртта и възкресението се случиха през пролетта – време, в което светът цъфти от живот.
Подаряването на подаръци е просто аналогия, копираща Бог, който подари Своя Син и спасението на света.
Библейски основания за Рождественото дърво
Библейското дърво има изобилие от библейски основания. Дърветата в Библията имат няколко взаимосвързани значения. Първо, те са украса за дома на Бог (светът), откриваме дървото като украса за Скинията (светилника и бадемовото дърво) и Храма (дървета, като живопис по стените).
Второ, дърветата са символ Божиите хора, както е в Псалм 1. Тъй като човекът е капитан и корона на Божието творение и понеже като Божий образ и владетел стои като посредник между Бог и останалата част от творението, дърветата често изобразяват стълба между небето (короната с листата) и земята. Поради това важни хора, които са свързвали небето и земята, като Авраам или Девора, са обрисувани и като дървета.
Трето, има го и Дървото на живота, което е символ на Бог и святата благодат. Скинията често се опъваше под някое доста забележимо дърво (Ис. Навин 24:26) и Бог често посещаваше хора до или под определени дървета (Бит. 18, Съдии 4:5, Съдии 6:11,19).
Нашето тайнство днес е Тялото и Кръвта на Христос, които ни се дават като хляб и вино. По същия начин дърветата могат да имат само символично или декоративно значение за нас. Но щом Бог ги вижда като подходящи да украсяват Неговия дом, то можем и ние да го правим. Трудно е да си представим, че някой би възразил срещу растенията в саксии в къщите ни. Определено няма проблем да режем цветя и да ги носим у дома си. Някои хора имат гумени дръвчета или други видове малки дръвчета, които растат у дома им. Как тогава, може да е грешно да носим Рождествено дърво, било то живо или отрязано, в къщите ни?
„Е, то е вечно зелено дърво.“ Е, и? „Ами това е същото дърво, което езичниците са ползвали преди 1000 години при своите зимни празници.“ Наистина ли е така? Дори и да е, какво от това? Какво общо има това с всичко? Хората в Европа преди 1000 години са извършвали ритуали под дърветата и това доказва, че всеки, който вкара подобно дърво в дома си на 25 Декември извършва същия вид идолопоклонство? Каква логика е това?
Украсата на Рождествените дървета първоначално е била два вида: храна и светлини. И двете са библейски базирани. Писано е, че дървото на живота ражда всякакъв вид плод (Откр. 22:2), а светилника в Скинията е имал светлини по себе си. Топките, с които се украсява рождественото дърво са просто стилизиран плод, а повечето от другите украси са стилизирана форма на други храни. Висулките очевидно говорят за зимния сезон, а бляскавият вид на модерните украшения показват, че хората днес все още ценят красотата на скъпоценните камъни, които Бог щедро постави в и около Едемската градина (Езек. 28:13, Бит. 2:11). Ако Бог украси така Своят дом (както света, така и по-специализираните къщи като Скинията и Храма), то можем и ние да го направим. В крайна сметка, сме по подобие на Бог.
Истина е разбира се, че езичеството си има своите дървета. И какво от това? Рождественото дърво се нарича Рождествено дърво точно защото не е езическо (Бихте се сетили, че това е очевидно, нали?). (бел. пр. етимологията на английската дума, използвана за Рождество е повече свързана с името на Христос - Christmas) Езичеството е извратило идеята за дървото на живота и такива дървета има из всички древни религии. По подобен начин езичеството извращава идеята за стълбата между небето и земята във Вавилонската кула, но това не означава, че такава стълба между небето и земята не съществува (бит. 28:12; Йоан 1:51). Неща като дървета, стълби, овчари имат точно, определено от Бог значение като символи, но това значение може да бъде извратено поради греха. Само защото езичниците използват дървото, за да обозначат кръговрата на живота, не означава, че ние не можем да го ползваме, за да символизира Христос Посредника. Естествено, дърветата като цяло и рождественото дърво в частност, не са специални символи, определени от Бог за специална цел. Но те са общи символи, създадени отражения на Неговата слава и пътища.
Идеята, че щом езичниците ползват някой символ, то християните не бива да го правят е глупост. Йосиф Сталин се е наричал Великият градинар и Приятел на децата. Означава ли това, че ние не трябва да наричаме Исус нашия Велик градинар (Иоан 20:15) или Приятел на децата? Може би в Съветския съюз през 40-те би било болезнено да се използват тези съчетания от думи, понеже в съзнанието на хората са имали изкривен смисъл, но това не е причина да се откажем от тях завинаги. Също така това, че Пуританите са мразели празника Рождество поради асоциирането и с Римското и Еразъмско преследване е разбираемо, но едва ли е приложимо за нас днес. Никой днес не асоциира Рождество с Римското или Еразъмско (привърженици на Англиканството) преследване – дори и тези, които мразят Рождество.
Рождество е Добро Нещо
Новият завет не предписва някакви конкретни празници, но ни дава свободата да прилагаме общия принцип на годишните празненства по гъвкави и творчески начини. След като Бог сметна за добре да нареди да има годишни фестивали и празненства, то можем да бъдем сигурни, че те са добри и здравословни.
Лично аз смятам, че Рождество е добро нещо. Добре е да празнуваме рождението на Господ, дори и да не знаем точната дата. Добре е да си отделим време, в което да размишляваме върху раждането на Христос, Неговото първо и последно пришествие (исторически и двете са записани като Рождество), нашето новорождение в Неговото възкресение (защото традиционно и теологично Рождество е „втори Великден“, виж Бойер). Реформаторите с удоволствие са празнували Рождество, Великден и Петдесятница. Всъщност Калвин е разделил Неговия катехизис на 55 секции за публично четене – по една за всяка Неделя и за трите празника.
Подаряването на подаръци може да стане бреме, но може да бъде и символ и изява на християнската благодат. Рождественото дърво е приятна украса, радваща промяна на ритъма, удоволствие за очите в най-добрия смисъл (Бит. 2:9) и радост за децата.
Странно и тъжно е да виждаш, че толкова много реформирани християни не са нищо повече от фундаменталисти когато въпросът опре до нежелание да се живее единствено по Словото. И двете групи се чувстват подтикнати да добавят нови закони към Божиите и да раждат суеверни настройки от типа „не пипай, не опитвай“ в хората си. Реформираните се виждат като по-висши понеже могат да пият вино и не участват в „идолопоклонството“ на Рождество. Фундаменталистите се мислят за по-висши понеже могат да се отпуснат и да се наслаждават на доброто угощение от Господ без да „угаждат на плътта си“ с алкохол. Доста често няма почти никаква разлика между двете групи.
За щастие доста малко Презвитерианци поддържат тези грешни възгледи за Рождество в края на 20-ти век. Можем да се надяваме, че с течение на времето те ще изчезнат и по-строгото придържане към Библията ще надделее.
|
До къде може да стигне "христиЕнското" малоумие
