Напълно си прав. Всичко, което казваш е много точно.

Проблемът ми не е свръхтеглото само по себе си, а обездвижването.

Това отдавна го констатирах. Но следвайки основният принцип на моята практика да действам винаги естествено и без насилие, аз продължих да наблюдавам този процес без страх и притеснение. Исках да разбера какво лежи в основата на тази очевидно порочна тенденция.

Разбрах го в началото на декември. Забелязах, че имам тенденция да трупам не само излишни килограми, но и излишни книги, излишна информация и доста други напълно излишни неща.

Една сутрин се събудих с ясна мисъл какъв девиз трябва да следвам отсега нататък:

Нищо излишно!

Нищо не се промени. Продължих да прекалявам във всяко отношение, както досега. Но го забелязвах все по-ясно и отчетливо.

В основата на будистката психология се намира убеждението, че осъзнаването на действителността, подобно на осъзнаването на опасността поражда своя непосредствена спонтанна реакция.

И реакцията настъпи точно през новогодишната нощ.

Предполагам, че съвсем скоро ще спра да пиша подобни постинги в този и останалите клубове от този вид, защото това също повече не ми е нужно.

Постарах се все пак да ти покажа, че за мен будизмът е начин на живот и мислене, а не някава система от вярвания.

За щастие някога, преди много години, попаднах на подходящи автори и книги, които излагаха същността на будизма точно по този начин.

Обичам да казвам, че първоначално човек се заинтересува от будизма като от нещо специфично. Едва по-късно той установява, че будисмът, подобно на огледало, непрекъснато обръща вниманието на човека към него самия.

Накрая той разбира, че щом той окончателно започне да осъзнава себе си, той има нужда от будизма точно толкова, колкото човек, прекосил със сал реката, от този вече ненужен му сал.

Всичко това съм изложил напълно ясно и достатъчно подробно в един от най-добрите си учебни постинги:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите