|
|
| Тема |
 Исус Христос като историческа личност |
|
| Автор |
Aulus Vitellius Celsus (Praefectus N.R.) |
|
| Публикувано | 18.12.09 13:16 |
|
|
|
Замисляли ли са се тукашните християни за личността на Исус в контекста на тогавашната историческа реалност? И доколко делата му съответстват на тогавашната обстановка?
Защото да разсъждаваш за делата на един човек само от религиозна гледна точка е крайно необективно и недостоверно.
Та каква е 'картинката' в Юдея през 1 век, която трябва да се вземе под внимание и в която образът на Исус, създаден от Евангелията съвършено не се вписва?
Преди 2000 години ситуацията в Юдея наподобява много на днешен Израел. Бунтове, терор и отчаяна борба срещу чуждото господство. Само че на мястото на онеправданите палестинци имаме юдеи. Страната им е поделена между синовете на идумееца Ирод, чиято власт се поддържа от контингентите римските им съюзници, под надзора на прокураторите.
Недоволните евреи са разделени на множество секти, най-радикалните от които /сикариите/ извършват показни убийства на римските поддръжници. На това римските власти отговарят с пубични екзекуции. А народът чака божият помазаник - месия. Да припомня - месията според евреите ще ги отърве от чуждоземното господство и ще им даде властта над всички народи по земята. Т. е. в представите на евреите образът на месията задължително е представен като борец за 'техните права и свободи'. През 1 век месии се появяват постоянно и преди и след Исус /последният месия в античността Бар Кохба винга въстание век след него/. Той е и типичният пример за активен месия според евреите. Съдбата на месиите е една и съща - всички те биват елиминирани от римляните, а последователите им са преследвани.
А сега да поразсъждаваме логично за мястото на Исус в това напрегнато и неспокойно време.
Ясно е, че с миролюбивите си призиви, така добре познати ни от Евангелията, Исус няма как да привлече народа на своя страна. Юдеите искат цар. Истински Давидов потомък, който да изгони идумеите и римляните и да възстанови независимостта на страната. Ще тръгне ли тълпата след човек, проповядващ 'кесаревото - кесарю'?
И напротив, ако Исус се легитира като наследник на Давид /т. е. цар/ и месия съвсем нормално е той да поведе борба срещу окупаторите на родината му. И също толкова естествено е римляните да се справят с поредният бунт като заловят и екзекутират поредния месия.
Ако Исус беше богохулник, както казват Евангелията, Синедрионът щеше да го ликвидира по обичайния начин - пребиване до смърт с камъни. Но разпъването на кръст е чисто римски начин за унищожаване на въстаналите роби и бунтовници срещу римската власт /пример - екзекуцията на бунтовниците от армията на Спартак/.
Приказките за измиването на ръцете от 'добричкия' Пилат и миролюбивото учение на Исус са си точно ... приказки, дело на римският гражданин от еврейски произход Павел.
Последният решава да разпространи новото учение извън границите на Юдея, но е наясно, че за да бъде прието то от нееврейското население на империята, е необходимо то да се преработи в по-политкоректен вид. Затова антиримските призиви са заменени от смирение и непротивене на светската власт за сметка на евентуално задгробно благоденствие. И в крайна сметка сентенцията 'кесаревото - кесарю' допада на римските императори и три века след описаните събития те узаконяват Християнството като официална религия.
Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 18.12.09 15:27.
| |
| |
| 
|
|
