Въпросът е защо вярващите имат нужда от толкова много грандиозни материални предмети - храмове, икони и т.н. - когато уж се опитват да насочат съзнанието към нещо отвъд материята? Можеш ли да отговориш на въпроса?

За какво са им материални паметници на това, което не може да бъде обхванато от нищо материално?

Може би защото вярата сама по себе си е несигурност, незнание и незнаене. И понеже хората се чувстват несигурни само с едната вяра, те постоянно трябва да търсят убежище на своята несигурност и незнаене в някакви излишни, изкуствени материални паметници, опорочаващи идеята за почит към божественото.