Такива "дълбоко религиозни атеисти" в Европа отдавна вече има.

Един от най-известните измежду тях е Спиноза.

Има ги и сега в България. Ето какво пише например българският художник Климент Атанасов:

Проницателните мисли на Спиноза формират и моята философия на художник, според която съществува една единна субстанция, от която произлиза всичко и която е едновременно всичко – мислене, Бог и природа.

Това е единната природа, която е безкрайна, съвършена в себе си и затова е божествена природа, която непрекъснато се самовъзпроизвежда /natura naturans/, а породилите се от нея части /natura naturata/ са отделните неща, включително ние самите, които се явяваме от дух, отиваме в пръстта и отново ще се преродим в духа. Природата, която е безкрайно мъдра в себе си се самопознава чрез нашето мислене.

Всичко е природа, всичко е Бог и ние сме част от него - така твърди Спиноза, така мисля и аз. Холандският евреин показва как е възможно да се живее достойно дори след като признаем собственото си нищожество и непълноценността на нашите възможности.

Чрез учението си за господството на необходимостта, /че няма случайности/ той обезсмисля страха от смъртта: нищо от онова, което човек би могъл да направи, не би го обезсмъртило и следователно е напразно да губим време в страхове и жалби за това, че се налага да умрем.

Това, което си представяме за свят, състоящ се от множество и различни определени същества е фактически целият Бог или Природата /Deus sive natura/. Бог е самата Природа и израз на съвършенството, подреждащ и разполагащ своята същност в отделни модуси.

Блаженството, което се състои в любов към Бога, не е награда за добродетелта, а самата добродетел. Ние и се наслаждаваме не защото сдържаме нашите сладострастия, а напротив ние сдържаме сладострастията си, защото и се наслаждаваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите