С това малко уточнение, че тук няма място за дядо Тео, нито за дядо Мони, нито дядо Поли.
Дори и възникналия по-късно(по-късно от времето на Лао Дзъ) 'религиозен' даоизъм не попада в много от графите на това, което на запад приемаме за организирана религия.
Пример: трите поклона пред даоския олтар, всъщност носят имената Дзин, Ци и Шън. Но вместо да ги боготворят, много от 'религиозните' даоски секти, правят същото като много от сектите от вътрешната алхимия - практикуват. Всъщност разликата е по-скоро на хартия и е преди всичко само външна. Вътрешните разлики идват от личните убеждения и практики на даоските майстори, които са дали началото на дадено течение или секта в Дао.
Едно от първите практически произведения за вътрешна алхимия, достигнало на Запад, всъщност е дело на член на точно една такава 'религиозна' секта - Джао Бичън. Интересното в него е, че няма и помен от религия, оготворене, вяра и т.н.
Самия Джао е сменил над 30 наставника, докато попадне на този, който отговаря на критериите на неговото търсене. Той казва, че пред учението й наставника, най-важен е линия опит. А всички алегории, характерни за простонародните вярвания, са си чисто и просто метафори, които изразяват съвсем практически неща, свързани с практиката.
В тоя смисъл, дори 'религиозния' Даоизъм не е дори и философия, както разбираме на Запад, защото практиката и личния опит се поставя най-високо и е основополагаща. Всяко нещо подлежи на изпитване и доказване лично за себе си. Ако има някакви ритуали, то те са пак с прикрит смисъл или пък за да привлекат вниманието. Никой няма да седне да се моли или пък да вярва в някаква по-висша сила.
___________
Редактирано от mo32 на 18.11.09 08:46.
|