|
В случая има и един друг малък проблем: що е религия?
Например много будисти категорично не желаят да се съгласят тяхната традиция да бъде наричана религия. За тях тя е преди всичко начин на мислене и на живот, основаващ се на мъдрост и състрадание.
Всички ние сме виждали различни изящни статуи на Буда като тази например:
Това обаче съвсем не означава, че например будизма Тхеравада гледа на своя основател като на някакъв бог и очаква от него каквото и да е.
Ето един откъс от книгата на един от най-почитаните в страната си и на Запад шриланкийският монах и учен Уолпола Шри Рахула "На какво учеше Буда" ((What The Buddha Taught):
"Най-важната беседа, произнесена когато и да било, от Буда върху духовното развитие (т. е. върху медитацията) се нарича Сатипатхана-сутта – «Основи на внимателността». Тази беседа се ползва по традиция с такава висока почит, че е редовно рецитирана не само в будистките манастири, но също и в будистките домове, където членовете на семейството сядат в кръг и я слушат с дълбока преданост. Много често монасите рецитират тази сутта край леглото на умиращия човек, за да му пречистят мислите.
Начините на «медитация» дадени в тази беседа не са откъснати от живота, нито пък странят от него; точно обратното, всички те са свързани с нашия живот, с нашата ежедневна дейност, с нашите мъки и радости, думи и мисли, с нравствените ни и интелектуалните ни проблеми.
Беседата е разделена на четири основни части: първата част се занимава с нашето тяло (кайя), втората – с нашите чувства и усещания (ведана), третата – с ума (читта), и четвъртата – с различни морални и интелектуални предмети (дхамма).
Трябва ясно да отбележим, че при всяка форма на «медитация», най-важното нещо е внимателността или съзнателността (сати), вниманието и наблюдението (анупассана).
Един от най-добре известните популярни и практически примери на “медитация” свързана с тялото се нарича “Внимателност върху вдишването и издишването” (анапанасати). Единствено за тази форма на “медитация”, в текста се предписва специална и определена поза.
При всички останали форми на “медитация” описани в суттата, вие можете да седите, да ходите или да лежите, ако ви харесва. Но за практикуването на внимателност върху вдишването и издишването, съгласно текста, човек трябва да седне “с кръстосани крака, изправено тяло и бдително внимание”.
Обаче седенето с кръстосани крака не е практично и лесно за хората от всички страни, в частност за хората от Запад. Поради това, тези които намират за трудно да седят с кръстосани крака, могат да седнат на стол “държейки тялото си изправено и вниманието бдително”.
Необходимо е при това упражнение, медитиращият да седи изправен, но не скован, с ръце поставени удобно на скута си. Седнали така, вие можете да затворите очите си, или да ги втренчите във върха на носа си, ако ви се струва по-удобно.
Вие вдишвате и издишвате ден и нощ, но никога не обръщате внимание на това; никога, дори и за секунда, не съсредоточавате ума си върху този процес. Сега вие трябва да направите точно това. Вдишвайте и издишвайте както обикновено, без никакво усилие или напрежение. Съсредоточете ума си върху този процес; нека той се вгледа и наблюдава вашето вдишване и издишване; нека бъде съзнателен и бдителен за него. Когато дишате, понякога дишате по-дълбоко, а понякога не. Това изобщо няма значение. Дишайте нормално и естествено. Единствено, когато дишате дълбоко, съзнавайте, че дишате дълбоко и т. н.
С други думи, умът ви трябва да бъде така цялостно съсредоточен върху дихателния процес, че напълно да съзнавате неговото движение и изменения. Забравете за всичко друго, за вашето обкръжение, за нещата около вас; не повдигайте очите си и не поглеждайте нищо. Опитайте се да правите това в течение на пет или десет минути.
В началото ще откриете, че е изключително трудно да накарате ума си да се съсредоточи върху дишането ви. Просто ще се удивите, как той постоянно се отклонява от него, как не иска да стои на едно място. Ще започнете да мислите за различни неща, да слушате идващите отвън звуци. Вашият ум ще стане неспокоен и разсеян. Това може да ви смути и разочарова. Но ако продължите да практикувате това упражнение за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, вие ще започнете постепенно, малко по малко, да съсредоточавате ума си върху дишането.
След известно време ще усетите, наистина само за секунда, че умът ви е изцяло съсредоточен върху дишането, че вече не чувате идващите отвън звуци, че външният свят не съществува повече за вас. Този едва доловим миг е такова изключително преживяване за вас, пълно с радост, щастие и покой, че ще ви се прииска да го продължите. Обаче няма да можете.
Ако обаче продължавате да практикувате редовно това упражнение, вие ще успеете да изпитате това преживяване отново и отново за все по-продължителни и по-продължителни периоди от време. Това ще бъдат моменти, в които вие напълно изгубвате себе си във вашата бдителност върху дишането. Докато сте съзнателен за самия себе си, вие не ще успеете да се съсредоточите напълно върху каквото и да било.
Това упражнение за постигане на внимателност спрямо дишането е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият необходимата за постигането на висшите състояния на съзерцание (дхияна) способност за съсредоточаване. Освен това, тази способност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване, прозрение в природата на нещата, и следователно, за постигането на Нирвана.
Но освен всичко изброено дотук, това дихателно упражнение ще ви даде и незабавни резултати. То ще се отрази благотворно на вашето здраве, ще ви отпусне, ще направи съня ви по-дълбок, а също ще повиши ефикасността на ежедневната ви работа. То ще ви направи спокоен и уравновесен. Дори в моментите, когато сте нервен или възбуден, ако го практикувате за две минути, ще забележите, че незабавно ще се успокоите и утихнете. Ще се почувствате сякаш току-що сте се събудили след хубава почивка.”
Честно казано, не виждам какво отношение има тази основна за будизма благотворна психофизическа практика с ученията на която и да е монотеистична религия.
Ето още един пример, взет от японската традиция Дзен. И тук нещо никак не ми мирише на религия - нито на добра, нито на лоша:
С ЕДНА ДУМА
По време на път един велможа решил да се отбие при много известен Учител, за да му засвидетелства уважението си.
- Чакат ме важни държавни дела и нямам време за дълги разговори, - казал той. - Можете ли да изложите същността на учението на такъв зает човек като мен само с две думи?
- На такъв зает човек като Ваше Превъзходителство мога и само с една.
- Невероятно! И коя е тази необикновена дума?
- Мълчание.
- А как да постигна мълчанието?
- С медитация.
- А какво е медитация?
- Мълчание.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|
Далеч не всяко добро и мъдро учение е религия! [re: lilava]
