Развитието на паметовата способност доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие. И колкото по-голяма беше властта, толкова повече искаше той да я използува за себе си. Честолюбието, което се разви, се превърна в изключителен егоизъм. И с това възникна възможността за злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба неизбежно щеше да има колосални последствия. Една огромна власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие.
Това се осъществи в максимална степен от ЧЕТВЪРТАТА подраса /пра-Туранците/.
Принадлежащите на тази раса хора, които бяха обучени във владеенето на гореспоменатите сили, ги използуваха по всевъзможни начини, за да задоволяват своите собствени користни желания и алчност. Обаче използувани по този начин, тези сили взаимно се разрушават действайки едни върху други. Това е също, както когато краката на човека биха се движили упорито напред, докато горната част на тялото би се стремяла да върви назад.
Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека започна да се развива една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше способността за мислене, силата на мисълта. Логическото мислене действува въздържащо върху егоистичните лични желания.
Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при ПЕТАТА подраса /пра-Семитите/. Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания. И горещите желания бяха регулирани според тази разсъдъчна способност, въобще всяко едно желание. Хората започнаха да смятат, да комбинират чрез развитата разсъдъчна способност.
Те се научиха да работят в мисли. Ако по-рано се отдаваха на всяко едно желание, сега те първо се питат, дали мисълта може също да одобри желанието. Ако хората на четвъртата подраса се нахвърляха диво в задоволяването на техните желания, тези на петата подраса започнаха да се вслушват в един вътрешен глас. А този вътрешен глас действува задържащо върху желанията, макар и да не може да унищожи претенциите на егоистичната личност.
Така петата подраса постави подтика за действие във вътрешността на човека. Човекът иска да урежда в тази своя вътрешност сам това, какво да върши или да изостави. Обаче това, което бе придобито във вътрешността като способност на мисленето, доведе до изгубването на властта над природните сили. С това комбиниращо мислене той можеше да покорява само силите на минералния свят, но не и жизнената сила. Следователно петата подраса разви мисленето за сметка на властта над жизнената сила.
Но именно благодарение на това той създаде зародиша за по-нататъшното развитие на човечеството. Колкото и да се засилваха сега усещането за личността, себелюбието и дори егоизмът, чистото мислене, работещо напълно във вътрешността на човека и не можещо вече да заповядва непосредствено на природата, не е било в състояние вече да причини такива унищожителни действия, както силите, с които човекът беше злоупотребил по-рано.
От тази пета подраса бе избрана най-надарената част, която надживя упадъка на четвъртата (Атлантската) коренна раса и образува зародиша на петата, Арийската (Следатлантската) раса, която има задача да развие напълно мислителната сила и всичко, което е свързано с нея.
Р. Щайнер
------
|