Нека преди да продължа моя отговор, да си зададем върпоса:
Умряха ли напразно тези хора във студените води на възпятото в песни Охридско езеро?
Аз вярвам, че не са умрели напразно. Четах в една статия във връзка за смъртта на туристите, за една от жертвите- жена от Пирдоп която обичала да казва, че иска да остави следи след себе си, животът и да бъде запомнен с нещо значително. Мисля, че се казваше Лушка.
Аз вярвам, че не са умряли напразно. Защото, наистина, човек може да се спаси и да поживее още 5-10 години и да умре от болест, без никой да разбере и да знае за него, но тласъкът, отпечатакът който ще остави и даде на хората около себе си едва ли ще е същия.

Наказани ли бяха тези хора които се удавиха? Само за някой който е самовлюбен в собственото си телесно пребиваване и гледа параноично със страх към физическата смърт- може да са били наказани. За Християните те не бяха наказани от Бог. Наказани сме ние живите- тези които четеме новините, гледаме телезивия и обсъждаме случилото се. Наказан е народа към който тези жертви принадлежаха. Наказан защото не се обръща към Бог и не обръща гръб на греха, бездуховността, плътското чревоугодничество.
Наказан е да слуша и гледа как около всеки празник стават трагедии, и да си казва наум- дали скоро няма да съм и аз?

1. Да, Бог е Любов, но Бог е: Справедливост, Истина и Правда. Тези добродетели се допълват и са част от едно цяло. Когато родителят истински обича детето си, няма да го остави да говори лъжа и да прави лоши неща, а ще му се скара когато трябва. Ще го дисциплинира. Ще го възпитава не само с подараци и целувки, но понякога и със строг тон.

2. Физическата смърт е само една стъпка към отвъдното. Към един по-хубав живот в едно по-хубаво духовно тяло, без болки и болести, близо до Бог.

Животът ни в тези телесни тела принадлежи на Бог и Бог е в състояние да ни го вземе по всяко време. Човек може да води напълно здравословен живот и както си пресича улицата да го блъсне кола и дотам.
Притчата на Исус за Лазар и богаташа е много показателна.

Някои хора са просто прекалено добри за този порочен свят, за да ги остави Бог да затъват в пороци и грях. Някои хора са призвани или по собствено желание полагат живота си в жерта за доброто на идните поколения. За какво са се скитали немили недраги Христо Ботев и Васил Левски и за какво са умряли още ненавършили 30-те, невидели дълбоки старини, челяд и внуци? Отговорът е: За ближните, за народа си, за идните поколения