Цялостта не е по-илюзорна от което и да е друго нещо, което дефинираме. Т.е. влизайки в измерението на представите, няма как да се докоснем до реалността. Нито една представа/мисъл не е нещо реално, в т.ч. и представата за "Цялостта", което не означава, че Цялостта не е реална.

Как може да се възприеме Цялостта? Мисълта е ограничена в рамките на ограниченото в тяло съзнание в неговите възприятия чрез 5-те сетива. Следователно мисълта никога не е цялостна, а частична. В такъв случай едва ли е възможно чрез нещо частично да се обхване Цялостта, чрез нещо ограничено и преходно да се обхване неограниченото и непреходното.

Излиза, че колкото и да дефинираме Цялостта, не можем да я обхванем в гледните си точки, чрез умовете и мислите си, защото съзнанията ни са частични и ограничени. И следователно, ако е възможно съзнателно възприемане на Цялостта, това възприемане е отвъд мислите, в паузите между мислите; защото Цялостта като такава е неопределима, неизмерима, немислима.