Всеки философ може да е религиозен (или по-скоро да конструира лична система от вярвания и съждения) по негов си начин. Приемам идеята на Лайбниц за "теодицеята". И все пак, що се отнася за него:

As is well known, the theory of the maxima and minima of functions was indebted to him for the greatest progress through the discovery of the method of tangents. Well, he conceives God in the creation of the world like a mathematician who is solving a minimum problem, or rather, in our modern phraseology, a problem in the calculus of variations – the question being to determine among an infinite number of possible worlds, that for which the sum of necessary evil is a minimum.

За изброените имена на учени-философи - те са различни хора с различни идеи и малко или много деца на времето си, в което бог все още е имал място. Това не противоречи на идеята, че има и зрънце мистика в удивлението, водещо към стремежа за научно познание и желанието за осмисляне на получените резултати, че хората имат духовност - и затова в този процес точно те поставят нови философски понятия, така, както излагат нови научни идеи.

In Descartes' system, knowledge takes the form of ideas, and philosophical investigation is the contemplation of these ideas. This concept would influence subsequent internalist movements as Descartes' epistemology requires that a connection made by conscious awareness will distinguish knowledge from falsity. As a result of his Cartesian doubt, he viewed rational knowledge as being "incapable of being destroyed" and sought to construct an unshakable ground upon which all other knowledge can be based. The first item of unshakable knowledge that Descartes argues for is the aforementioned cogito, or thinking thing.

Редактирано от Roxy на 09.06.09 11:10.