Re: П.С. или за неуникалността на мистицизма / Религия и мистика / Религия

Обаче нека помислим - доколкото вътрешното, мистичното е уникално, то външният свят (ако допуснем, че той съществува) е на съизмеримите неща, на еквивалентите - били те числа или понятия. За какво иначе е създаден езикът (всъщност - хиляди езици), ако не да се намерят общи за дадена група хора понятия за определени неща, които са важни за тях в процеса на оцеляването и съществуването.

Ако светът беше от взряни в уникалното и неизразимото в себе си мистици, то те само щяха да се споглеждат и да кимат безсловесно, срещайки и разминавайки се, защото щяха да усещат ясно, че онова Вътре е уникално и не би могло да се вербализира. Дори всъщност, ако То беше толкова уникално, изобщо няма гаранция, че всички мистици трябва да имат сходен мистичен опит и да достигат рано или късно до Великото Едно (Не-две) или до каквото там достигат (ако оставим настрана и дуалистичната мистика, разбира се), а всеки щеше да достига до Великото Уникално Свое, за което би му се налагало да измисли из основи свой език и понятийна система, чрез които да го изрази, а не знам някой да е правил това.

На практика обаче мистиците пишат, описват и споделят субективния си мистичен опит, имат ученици и им предават усещанията и ученията си, като така всъщност се опитват да обективизират субективното в един обективен свят, приемат влияния от други мистични традиции (тук суфизмът е идеален пример), свързани са с определени религизни традиции или сами създават традиции... Къде тогава отива Великото/или Великите Уникални Усещания (или каквито там Величини търсят), питам аз...