Напоследък гледах няколко различни руски документални филми за Никола Тесла. Във всички тях има прекалено голяма доза художествено въображение и твърде свободно боравене със спорни факти от живота му.
Но едно поне си изясних. Тесла наистина никога не е правил проекти, математически изчисления и опитни прототипи на многобройните си изобретения.
А това показва, че човешкия мозък има много по-големи възможности, отколкото повече хора смятат.
Впрочем в древната идея, че паметта не е свойство на мозъка, а на цялата видима и невидима природа, няма нищо учудващо - все пак днес памети всякакви с различна вместимост се продават на всяка крачка. А какви са възможностите на хора като Тесла да черпят идеи и цели проекти от неизвестни нам природни източници засега е неясно. Да не забравяме и факта, че днес биониката черпи много инженерни идеи именно от живата природа.
Аз вече изложих някъде какво е принципното ми възражение срещу самия термин "научен атеизъм". За мен научният подход е автономен и не може да има нищо общо нито с атеизма, нито с религията.
Основателят на съвременната физика Исак Нютон е бил крайно религиозен човек, който заявява за себе си следното:
„Аз имам фундаментална вяра в Библията, като Божие слово, записано от вдъхновените. Аз изучавам Библията всеки ден.
Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица.
Между другото Нютон също е евреин по майка и поради това днес всички негови теологически трактати се пазят в израелската Национална библиотека в Йерусалим.
Ето малко повече информация за тази страна на заниманията на Нютон, която днес може да окаже силно влияние върху посоката на развитие на съвременното протестантство.
В частност Нютон е извел своите знаменити три закона на класическата механика като частен случай на своята мистична метафизика. Освен това той се е занимавал в продължение на много години много сериозно с астрология, алхимия, хиромантия и дори е изчислил предполагаемия край на света, на основата на пророчества от Библията.
Джон Мейнард Кейнс, който притежава много от неговите алхимични трудове, казва, че „Нютон не е първият човек от Века на Разума, той е последният от магьосниците“.
За самия себе си Нютон е написал следните забележителни думи:
Не зная как ме възприема света, но аз самият се чувствам като дете, което си играе на морския бряг и се забавлява с това да открива от време на време по някое камъче, което е по-шарено от останалите или пък някоя красива раковина, докато в същото време великия океан на истината лежи пред мен неизследван.
Когато астрономът Халей се впуснал в критики срещу астрологията, Исак Нютон го прекъснал учтиво, но твърдо със следните думи:
"Господине, аз съм изучавал този предмет, докато Вие не."
Нютон развил също активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях били осъдени. Той лично събирал доказателства, като преоблечен обикалял кръчмите.
Кралят му предоставил права на обвинител и той водил няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени. Сред най-големите му успехи е осъждането на смърт за фалшификация на Уилям Чалонър, известен гражданин, който преди това го обвинил в съучастие с фалшификаторите.
Под ръководството на Нютон става преминаването на британския паунд към златен стандарт през 1717, важна реформа, която оказва влияние върху икономиката на Великобритания през следващите десетилетия.
За заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705.
Ето, Roxy, това за мен е истински учен, а не онзи, който освен да се кълне във вярност на някоя идеологема и да обяснява различни, вече открити от предишни изследователи неща, за друго не става.
Това, че Нютон се е занимавал сериозно с тъмни за повечето от нас материи, нещо което, за разлика от сега, по негово време е било и доста опасно, доказва само, че в тези теми има какво да се изследва.
Има само два пътя, Roxy.
Единият води към света на Нютон с всички възможни рискове за грешки и заблуди.
Другият води до света на ограничения и самодоволен AGLER.
Лично аз предпочитам първият.
Подозирам, че при подобна алтернатива и ти би предпочела него.
Първото изискване, за да тръгнеш по този път, обаче е да изкараш кораба си от спокойното пристанище на научния атеизъм и да поемеш смело, без предварителни условия и идеологически застраховки, по бурното море на неизвестното и ирационалното.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|