Съвсем не се опитвам да кажа, че разделението на труда и специализацията са лошо нещо или пък че човек трябва да е енциклопедичен тип. Напротив, аз съм ЗА разделението на труда, защото то дава на съвременния човек ценно свободно време, в което да се занимава с каквото му душа иска, вместо да меся хляб, мога да си го купя от магазина, а в спестеното време да науча нещо ново и интересно.

Също нямам против и колективния дух, защото той е следствия от стадния инстинкт - стадното животно се е превърнало в социално животно. Това е нашия начин да оцеляваме и да се развиваме и не виждам причина да се опитваме да го променяме.

Това, което се опитвам да кажа е, че полезността на науката е насочена към полезност за социума, а не към конкретния човек. Ще ти дам друг пример. Вземи един преподавател по философия или етика. За разлика от своите древни предшественици, етиката или философията са преди всичко професия за него, а не начин на живот т.е. той прекрасно може да познава историята и развитието на тия науки, но личната му полза, в личния му живот, може да варира според темперамента му - от никаква до концерт по желание.

Същото е и с лекаря, физика, икономиста... - специалисти в своята област, която не им помага в най-важните част от техния живот. Дори много често, за да бъдат това, което са, много от тях са пожертвали личния си живот, разбирай не само семейство или общуване с други хора, а всичко, което ги касае като хора.

Науката е стигнала дотам, че ползата за конкретния човек е минимална. А нали всяка наука, по дефиниция трябва да е хуманна?

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите