|
Посвещавам тази тема специално на Roxy, защото смятам, че тя искрено се стреми към познание, а не към задоволяване с илюзии от всякакъв род.
Всяко познание започва с опита и почива на опита. Мистичното познание не прави изключение в това отношение.
Освен това всяко истинско познание е нещо много повече от лично мнение, дори от аргументирано лично мнение - то носи обективен и универсален характер.
За разлика от природните науки, които изучават света, в който живеем, мистицизмът (терминът е условен) има за цел човекът да познае сам себе си като субект, а не като обект.
Всеки от нас знае от собствен несъмнен опит, че го има, какво е да имаш зрение, слух, мирис, какво е да чувстваш страдание или удоволствие, симпатия или антипатия, вътрешна яснота или обърканост и т.н.
Истинският мистик е човек на "вкусването".
За него външното научно познание не е висш идеал.
От науката знаем например, че има състояние на влюбване. Учените надълго и нашироко обясняват обективните и в частност химическите предпоставки за възникването на това състояние.
Но както казват мистиците, едно е да си пиян, а съвсем друго да знаеш научното обяснение на състоянието на опиянение. Това познание е косвено и само по себе си не води до опиянение.
Поради това мистикът не се интересува особено от това как науката обяснява влюбеността. Той не се удовлетворява също от това да види с очите си влюбени хора и да ги изследва лично.
Мистикът иска да се влюби, да изпита самото състояние. Едва тогава той може да каже, че знае какво значи да си влюбен, какъв е вкусът на любовта.
Разликата между мистика и обикновения влюбен е само тази, че мистикът е влюбен в самия Живот и иска да изпита напълно целия му потенциал.
Мистикът никога не е религиозен. За него религията е само външна символична черупка на живата Истина, и тя ще си остане завинаги само една черупка и нищо повече. Поради това религиозните чудеса никога не са представлявали никакъв интерес за истинските мистици.
Мистикът ни призовава така безпаметно да се "влюбим" в живота, в живата Действителност, че да "забравим" за себе си, за своята малка личност и ограничен личен свят.
Затова мистикът няма какво особено да сподели с тези, които не са влюбени в живота.
Разбира се, съвсем не от всеки става учен. Така, и далеч не от всеки става мистик.
И истинският учен, и истинският мистик имат един и същ искрен стремеж към познание, към постигане на Истината на всяка цена. Те и двамата, за разлика от религиозните хора, категорично отказват да се задоволяват със сурогати. Според мен религията не е съвместима нито с науката, нито с мистиката, но между науката и мистиката по принцип не може да има конфликт, просто защото те са напълно различни по природа.
Няма и не може да има мистична наука. Но затова пък има мистично изкуство.
Ето ти само един величествен и ярък образец на подобно изкуство:
Мистикът се стреми преди всичко не към натрупване на конкретни познания за света, в който живеем, а към Пробуждане за неизмеримостта и непостижимостта на видимата и невидима Вселена.
Някога един мъдрец се разхождал край брега на морето и размишлявал за устройството на Вселената. Внезапно видял едно дете, което отивало до морето с една мидена черупка, бръквало с нея във водата и после внимателно я отнасяло и изсипвало в малка детска кофичка.
- Какво се опитваш да направиш, детенце? - запитал озадаченият мъдрец.
- Искам да пресипя морето с тази черупка в моята кофичка - отговорило сериозно детето.
- Но нима ти не виждаш, че това е абсолютно невъзможно! - възкликнал мъдрецът. - Морето е огромно и неизчерпаемо, а кофичката ти е толкова малка.
- Нима и ти не правиш същото като мен, мъдрецо - отвърнало детето - и ти се опитваш да събереш цялата Вселена в своя малък и ограничен ум.
Като казало това, детето, както това често се случва в подобни притчи, изведнъж изчезнало...
Докато не напуснеш своя малък личен свят и не се озовеш в необятната и непостижима видима и невидима Вселена, не усетиш нейната абсолютна несъизмеримост с твоя нищожен личен капацитет за разбиране, годен единствено за ежедневни нужди, ти ще останеш много по-непробудено същество, дори от последния неграмотен дивак, който има жив усет за надминаващата всяко въображение творческата мощ на битието.
Днес човечеството продължава да съществува под заплахата от военно самоунищожение. За съжаление науката се оказа нож с две остриета. Тя даде в ръцете на хората не само атомната и термоядрената енергия, но също така и атомното и термоядреното оръжие.
В това отношение стремежът на мистиците към Пробуждане е много по-здравословен.
Да си Пробуден съвсем не означава да надминеш всичките си събратя, които пъплят за кратко подобно на насекоми, по земната повърхност, по знание, мощ, дарби, богатство или нещо друго от този род, а преди всичко да осъзнаваш непрекъснато в какъв огромен, необятен и непостижим свят съществуваш.
Наистина сред Пробудените има и такива, които са проникнали много по-дълбоко от останалите хора в загадката на съществуването, но техните прозрения имат стойност единствено за тези хора, които също като тях вече са започнали да се Пробуждат.
За да не бъда разбран погрешно, ще добавя, че понастоящем във всички страни и народи на земята има десетки милиони Пробудени или започнали да се Пробуждат мъже и жени. Те обаче не са интересни от комерсиална гледна точка, поради което твърде рядко ще видиш за тях репортажи по телевизията.
Въпреки това обаче, не религиозното дресиране на децата, не носещия всевъзможни рискове научен прогрес, а именно започналият напоследък процес на спонтанно духовно Пробуждане на все повече най-обикновени хора е единственият шанс на човечеството да оцелее в този опасен, противоречив и дълбоко егоцентричен съвременен свят.
Защото всеки мистик има мир и удовлетвореност в сърцето си, докато за повечето учени, които и днес творят все по-съвършени оръжия за масово унищожение, това съвсем не може да се каже.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката. Редактирано от Aлekc на 31.05.09 11:21.
|
Може ли е един "научен атеист" да стане мистик?
Може ли е един "научен атеист" да стане мистик?
