|
Първо, моите почитания за удоволствието от хубавия спор, който се заформи дотук.
Сега по точки - разбирам какво искаш да кажеш като цяло и съм напълно съгласна с медицинския пример, който даваш и който сигурно важи за много от науките, които са най-близки до човешкия живот и делнични дейности. Също и за възможната безкрайна степен на сегментиране (или както е казал някакъв западен лекар - "Ще дойде време, когато специалистите в областта на десния бъбрек няма да знаят нищо по отношение на левия бъбрек"), породена от научния прогрес, навлизането и усложняването на познанията в нови области. Енциклопедистите са реликви на Ренесанса и Просвещението, но все още има интердисциплинарни изследователи или поне се говори за смисъла да има такива. Както и да е, не е в моята област и не споря за това; ако някой знае повече - да казва.
Обаче по въпроса за делегиране на отговорности, мисля че теоретизираш в своята наука (както прави всеки малко или много), но според мен наличието на споменатите институции има и далеч по-практически причини от човешкия мързел - разделението на труда. Различните хора могат да усвоят и правят различни неща с различен успех в сравнително ограничено време; делегирането на определени дейности спестява на хората времето да учат повечето дейности (ако изобщо ги усвоят) и им дава възможност да практикуват онова, в което са по-добри, ако обществото им дава възможността да избират. Още в едно доиндустриално общество възникват специфични занятия - лечителят (оставяме настрана въпроса дали не е убедителен шарлатан) изучава колективния опит на предшествениците си за видовете растения и техните свойства, вместо всеки да нагъва каквито треви сграбчи в гората, когато го заболи корем например; майсторът-ковач изработва оръжия и украшения и занаятът му може да има особен статут, жрецът-вожд е носител на колективния опит на племето и може да прилага съответните писани или неписани правни норми (пак оставям настрани момента на личната изгода). Отново причината е, че не може всеки да е специалист по всичко и да изработва всички необходими за него вещи сам - през това време е трябвало да се произвежда, за да се яде и да се развият определени базисни умения, за да си облечен и под покрив. Днес тези базисни умения са други, по-специализирани, а пък част от времето си избираме да отделим за развлечения.
Да не говорим, че и концепциите за самостоятелност и отговорност на личността не са твърде стари и дълго време, допреди няколко века не са били достояние на повечето обществени прослойки. Оцеляването на първобитните хора, изправени пред хищници и природни стихии с минимално въоръжение и без физическо превъзходство, е било въпрос на обединяване на личните умения в колективни усилия; организацията на ранните земеделски общества - също; възникването и развитието на частната собственост като институция е свързано с виждането за мястото на личността в обществения живот. Една от първите функции на държавата е да си пази територията и да събира данъци; впоследствие функциите и изпълняващите ги институции се усложняват, специализират и натрупват опит, като гонят и своите си изгоди и поддържат положението си на важни за обществото.
Така че личната отговорност остава за сферите на личния живот и личната компетентност, но може да се развие в стремеж за упражняване на информиран избор в областите извън нея, като здравословен живот, гражданско съзнание, самоусъвършенстване и др. Което не става без желание за натрупване на познания и лични преценки - за които критичното мислене може да помогне... И в съзнанието, че собствения опит изобщо не изчерпва всичко. Иначе се получават описаните тесногръди примери във всички области.
Редактирано от Roxy на 31.05.09 01:59.
|
Re: Критика на критиката на критиката [re: mo32]
