|
От друга страна, какво е опитът за теб - ако ти от свой опит знаеш, че духове няма, но изведнъж се появи някакъв убедителен човечец с цяла компания, които вземат да те увещават и прилагат примери от техния си опит, че такива има, какво ще направиш?
Опитът - това са емпиричните факти, които се използват като предпоставки за създаване на хипотези.
Сега ще ти кажа какво е за мен науката и практическият опит.
1. Науката е сегментира до такова теоретично ниво, че става безполезна.
2. Ще ти дам подходящ пример, за да изясня и горната точка и точката за опита.
Има цели университети, които учат определени хора как да лекуват други хора. О.К. Здравето е ценност от първостепенна важност, с това няма човек, който да не е съгласен (изключая хипохондриците).
Къде обаче се учат хората как да си пазят и съхраняват здравето?
Някой се разболява и отива на лекар - делегирал си е правата на специалиста, нека той да се справя с проблема. Самите лекари от своя страна също не са в по-добро здравословно състояние от своите пациенти.
Та на какво практично нещо ни учи науката в тоя случай и какво ни е отнела с високо си ниво на сегментация и специализация? Безспорно западната медицина има много успехи с вирусните заболявания и тежките травми(хирургията). Обаче вместо да се наблегне на превенцията, набляга се на лечението. Питай своето ДжиПи, колко търговски представителя на ден минават при него, за да предписва техните лекарства!
Разбираш ли, науката е индустрия, дори в толкова важна област като здравето и вместо да се пестят пари и най-важното болка, с едно елементарно обучение за превенция, то бизнесът разчита на човешкия мързел и учи хората да делегират своията отговорност на разни институции и частни фирми. Иначе би умрял бизнес за милиарди долари/ерво и т.н.
Същото е и с Религията - където личната отговорност е прехвърлена на една институция, защото някога си са установили, че чрез единна религия, хората се управляват много по-лесно.
Подобно е и с държавата и нейните институции - полицията пази, училището учи и т.н. Съвременния човек е делегирал правата си по разни кухи институции, защото не иска да поема отговорност.
Нека се върнем на опита - за мен в основата на практическия опит е поемането на лична отговорност. В примерът за здравето, това означава да зная как да се грижа за своето здраве и да се опитвам да го правя на практика.
И стигаме до човечеца с духовете - няма значение дали вярвам или не, ако може да ми ги покаже и да ми даде практическа причина за общуването с тия духове. Ако обаче само плямпа и се опитва да ме убеждава, няма с какво да ме спечели, а по-вероятно е да иска да печели от мен или пък е някое куку.
В единият случай той има личен опит и поема отговорност като иска да го сподели, да ме учи, във втория случай е лаладжия и шмекерия, който разчита на моя наивинитет, за да изкара за втори Ролс Ройс и пет пари не се интересува от действията си и последствията от тях.
На мен не ми пука какво казва науката или пък религията. Сблъсквал съм се с достатъчно амбициозни или пък тесногръди хора, които не могат да помогнат на себе си, а са тръгнали да учат другите как да живеят. Ако някой има нещо да сподели и да покаже - О.К., има моето внимание и уважение. Останалите могат да получат само вниманието на лапнишараните, ама те това търсят, така че всички сме доволни.
___________
|
Re: Критика на критиката на критиката [re: Roxy]
