|
1. За финансовата страна на нещата съм съгласна - насоките за изследвания едва ли се определят независимо и без отчитане на дадена конюнктура, особено в науките, които са по-близки до основните потребности и дейности в човешкия живот... В някои науки има и явна градивна борба между новите парадигми (сещам се за стремежа към нова обобщаваща теория във физиката, но с познания само от НПФ, така че друг да каже повече). Съществува и принципът "наука заради самата наука", който всъщност е подкрепян от автора на мъдрите думи по-горе, макар че не съм сигурна къде минава границата между общественополезна (без задължително да е обвързана с комерсиалните цели на големи компании) и чиновническа книжноплъховска наука, така че не мога да кажа повече. Знам само, че социалният анализ "разходи-ползи" е твърде сложно нещо. Но пък явно има доста теории, за които още никой досега не е платил достатъчно, за да наложи противните, макар че историята помни и силови противоборства с властно-административни средства в някои науки в определени политически системи...
2. Тук сме на едно мнение.
3. По-скоро смисълът (от гл.т.на цялостното послание на книгата) е да не се придържаме към авторитети, а към работещи и водещи до здрави вериги от причинно-следствени връзки теории, защото същите тези авторитети могат да направят погрешна стъпка след редица напредничави постижения, водени от собствените си качества и виждания, което обаче не ангажира и не спира науката им в цялост (примери са Айнщайн след Теорията на относителността, който се съмнява в квантовата физика и някои расистки изказвания на един от откривателите на ДНК - Уотсън)... В дългосрочен план науката все пак се самопречиства от водещи до задънени улици теории. Тук обаче като човек на една твърде богата на школи и услужлива в политическо отношение хуманитарна наука, си самоотнемам правото на категорични коментари и го оставям на природонаучните приятели...
Колкото до основните преценки и действия на лаика - на практика е така и всички научни атеисти тук сме повече или по-малко вярващи в нечия правота, тъй като не можем да бъдем "специалисти по всичко". Никой не може...
4. Отново за лаиците - първо трябва да се запознаят с някаква популярна литература по въпроса (на практика писана от авторитети и отразяваща основните парадигми за момента), да ги посблъскат, да разсъдят доколкото могат трезво и критично от гл.т.на опита и здравия разум и ако имат търпението да стигнат до това - да си направят сами изводите. със съзнанието, че все пак са лаици и без да се взимат твърде насериозно... Ако ли не, да се занимават с онова, от което наистина разбират и да оставят другите неща в ръцете на технократите (макар че дългосрочно това може да излезе опасна ситуация с голям брой "специалисти в тесния и идиоти в широкия смисъл на думата").
Опитът - това са емпиричните факти, които се използват като предпоставки за създаване на хипотези. Ако съзнаваме уникалността на всеки човек и на доста ситуации (което не изключва известно, но не абсолютно типологизиране), би трябвало да стигнем до идеята, че в собствения ни живот не можем да разчитаме много на чужди съвети, на писаното в книжките или целия насипен боклук от популярната култура; да не вярваме дословно на авторитети и да мислим критично за важните неща, като търсим повече от едно решение на житейските си задачи... Затова пък в цялата тази сложнотия има и разни неща, хитро създадени за улеснение като морал, традиции и поп-култура например.
От друга страна, какво е опитът за теб - ако ти от свой опит знаеш, че духове няма, но изведнъж се появи някакъв убедителен човечец с цяла компания, които вземат да те увещават и прилагат примери от техния си опит, че такива има, какво ще направиш?
|
Re: Критика на критиката на критиката [re: mo32]
