|
1. Винаги, когато е възможно, трябва да има независимо потвърждение на "фактите".
Какво значи "независимо" и какво значи "потвърждение"? Очевидно е, че науката се спонсорира/зависи от интереса на обществото. Пример - няма толкова богат учен, който да си построи ускорител на частици, подобен на този в ЦЕРН. Ами ако за изследване на някакъв феномен, трябва толкова скъпа и сложна апаратура, а няма комерсиален интерес от това, какво става?
Това е само пример(а има още много други посоки), че няма независими потвърждения - всички зависят от нещо и някой плаща за да поръчва музиката. Освен това, всеки учен защитава определена парадигма в научната област, в която работи.
2. Поощрявайте всички сериозни защитници на други гледни точки да ви дадат самостоятелни тълкувания по наличните данни.
С това съм съгласен. Само не зная какъв е критерият за сериозен защитник, но бих приел някой интелигентен и с не толкова големи капаци на очите.
3. Позоваването на авторитети не означава почти нищо - "авторитетите" и преди са правили грешки. Със сигурност и занапред ще правят грешки. Може би по-точно ще е да кажем иначе: в науката няма авторитети - в най-добрия случай има специалисти.
Ето това опровергава т. 1 - съмнението за грешка, винаги дава шанс на сляпата вяра. А много често специалистите по даден въпрос са или ограничени като брой, или са от една и съща страна на барикадата, поддържат една и съща теза.
Обикновено един човек или група се смятат за най-добри в областта и биват поддържани, а всеки, който им противоречи бива априори отхвърлен и приеман за "еретик" до доказване на противното.
Какво тогава му остава на обикновен човек, който няма нужната компетентност в съответна област? Да следва статуквото? Как да прецени чие експертно мнение е правилно? В повечето случаи става чрез смес от интуиция и вяра в способностите на специалиста, а не на логични доводи, тъй като нямаме нужната компетенция за да ги извадим.
4. Разгледайте повече от една хипотеза. Ако има нещо, което може да бъде обяснено, замислете се за всички начини, по които то би могло да бъде обяснено. След това помислете за опити, с които систематично да отхвърлите всяко едно от алтернативните обяснения. Това, което оцелее - хипотезата, която устои на опровержението в този Дарвинов подбор сред "множеството работни хипотези" - има много по-голям шанс да е правилният отговор, отколкото ако просто бяхте прегърнали първата идея, привлякла вниманието ви.
Тъй, след като накарахме един лаик, да съпоставя мненията на специалисти, в области, от които си няма представа, сега го караме да прави хипотези, и да ги съпоставя, а после да търси алтернативи. Как? На каква база?
Спирам дотук защото ще стане много дълго, пък мисля че идеята стана ясна.
Освен това атеизмът е вярата, че няма Бог. Както вярващите не могат да докажат че има Бог, а вярват в това, така и атеистите не могат да докажат че няма Бог, а вярват в това.
В сялата тая главоблъсаница обаче, не видях - ПРОБВАЙТЕ от личен опит! Може би защото религиите само плямпат и съответно атеистите също само плямпат. Животът не е доказване на теоретични тези. Животът е практика.
___________
|
Критика на критиката [re: Roxy]
