Още малко за духовната тъкан:

"Но характерната особеност присъща на човека, друг никой в цялата Вселена не притежава. Т.е. няма тази Любов, която сте способни вие да излъчвате от своето сърце, това там го няма. Там има чист, хладен разум, чист като кристал, без каквито и да е оттенъци, какъвто не е присъщ вам. Вие не живеете по пътя на разума, на вас ви е присъщ друг път на развитие. Те разбират пътя на развитие само чрез разума и свързаните чрез него категории. И Световете на Вселената разбират, че ако направите достойна крачка, вие ще изпреварите всички. Вие ще станете водеща цивилизация в Мирозданието, защото вие ще откриете сила, която никой не притежава. Вие сте ВЕЧНИ, а те не са вечни. Те могат да живеят и 100000 години и по-вече, но когато дойде време да напуснат живота, те изчезват, осава само информацията от опита, който те са натрупали. Това ги удивило. Те са били поразени, че вие сте вечни, но в същото време на тях им е трудно да оценят вашето величие. Те виждат, че вие можете чрез Любов да творите велики неща, но не разбират защо вие не правите това. За тях е непонятно- за логиката е непонятно, защо човек знае, че ето “това” не трябва да се прави, а той взема, че го прави. Защо той знае, че “това” трябва да се направи, но той не го прави- казва, че няма време, или го боли глава или си намира друга причина. Но в такъв случай това е Абсурд , за логиката това е пълен абсурд. Ако в Мирознанието някой разбира (опитен е ) и започва нещо, от всички се решава, че неговият път е верен. Тогава тази крачка ще я направят всички-до един. Нито един не ще се отклони настрани, защото е немислимо да се отклони. При човека е съвсем иначе: определя се пътя, всички казват : Да, добре, но никой не тръгва. Това е непонятно за тях. Но това е способност на човека, характерна особеност, повторение на която няма никъде. Затова вашият път е уникален. Вие сте призвани да внесете в Мирозданието на Вселената това, което го няма там и некога не е било- Своята ЛЮБОВ. Вие сте призвани да отгледате удивителни цветя и да запълните Света на Вселената. Но там трябва да се прекрачи когато станете безвредни. И ето този път, който Отецът определя за вас, той е и призван да помогне на Вселената да получи ЛЮБОВ чрез вашите ръце. Когато Отецът ни се е появил в лицето на Битието, Него не са могли и до сега не могат никак да Го фиксират цивилизациите във Вселената, при цялото тяхно голямо развитие. Не могат да фиксират съществуването на вашия Отец. Защото, Неговата особеност, характерното качество на Неговите вибрации е че те са многократно по-финни от всичко, което е известно в Мирозданието. От различните езотерически учения, на вас ви е станало известно, че при човека ссъществуват няколко тела. Те светят, имат различни цветове всичко това е вярно. Но вие мислите, че това има отношение към душата а Аз казвам, че нямат абсолютно никакво отношение. Тя се отнася , само към по-финните характеристики на вашето грубо (физическо, материялно) тяло. Душата не се фиксира. Тя е по - финна от всичко това, тя така не може да се зафиксира. Вие я фиксирате само в един случай - когато се отделя от тялото. Тогаво вие съхранявате някои груби (но от вас наричани финни) обвивки. По тях вие можете да фиксирате съществуването на душата извън тялото. Тя е като светеща малка точка. Но, ако от нея се отнеме природната основа (привнесена при живота в тялото) , тя не ще може да се фиксира, макар, че ще продължи да съществува. И ето, Отецът вселявайки се в лоното на битието, започнал да излива Своята Любов, но тя е много по-финна от материята, която съществува в Битието и за това нейните вибрации не могат да бъдат възприемани. Тогава естествено възникнали условия, при които Отецът ви е дал живот. Той отделил от Себе си частици, както от слънцето се отделят малки слънчеви лъчи. Ето тези частици станали основа на вашето Битие. В тях било вложено предначертание и чак след това, те са били влагани в обвивката на тялото. По този начин, вие сте получили възможност да живеете. Вие сте получили специфични условия, при които вашето развитие напълно зависи от Вярата, но не от логическите заключения. Напълно от Вярата ! Защото вие много неща не знаете, но вие напълно се доверявате и правите "крачка в тъмнината", без да знаете, какво ви чака вие се доверявате и правите невероятното. Това е отделяло истинския път на развитие на човека. Но хората не са знаели, какво е това ВЯРА и за това се изплашили да направят крачка в тъмнината. Те започнали да мислят, пробвали предварително да преценят, кое е правилно, но като последица от това се получило, че те се объркали. И тогава дошло първото подсказване, дадено в Стария Завет, чрез разказаното за забранената за ядене от Адам и Ева ябълка. Това подсказване било разбрано съвсем неправилно от философите. Нали там се представя проста ситуация – Отецът казва :” Не яжте ябълка!” Но човекът не повярвал. На него му било интересно, любопитно, а любопитството е Закон за развитие на разума, но не и на Душата! Той не повярвал и направил от любопитство тази погрешна крачка. И до сега този порок, един и същ, продължава да съществува. Ето, вие създадохте ядрени ракети. Естествено главата разбира, че това е голяма работа, важно постижение, цивилизацията се е предвижила напред, но каква полза донесе това в действителност? Да, никаква! С развитие на цивилизацията, хората все повече започнаха да унищожават и Земята и самите себе си. Измисляйки все повече удобства, вие започнахте да се лишавате от своите качества за нормално развитие. Телевизорът ви замени фантазията. Ако сега се изключи информационната верига в Европа, в Америка – гарантирам ви, за кратък период от време, много хора ще загубят разсъдъка си, защото те не са в състояние да фантазират, на тях трябва постоянно да им се подава информация и да се развлича мозакът им. Ако това се отнеме, те ще се разболеят. Те са зависими, те са в робство и така в много отношения човек е направил от себе си роб !"

Взето от първата среща на варненци с Виссарион:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите