Човек може да живее добре и без да познава и следва каквато и да е религия.


Както обаче е констатирал още преди векове един български хан:

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда."


Буда би се изразил по-различно:

"Човек и добре да живее, боледува, старее, умира и нещо друго се ражда."


Именно смъртта е изворът на всички религии.

Смъртта на всички хора преди нас и нашата собствена предстояща и абсолютно неизбежна смърт. Както и абсолютно неизбежната смърт на всички, които са ни близки и скъпи.


Именно Смъртта е Великото неизвестно.

Никой от нас не знае при какви обстоятелства ще му се наложи да премине отвъд, дали това ще се случи след доста години, или може би само след броени часове, но може да бъде напълно сигурен, че този момент наближава с всеки изминат ден.

Това важи за всеки, който чете тези редове. Едва ли някои от хората, които са си легнали да спят непосредствено преди последното голямо земетресение в Италия са предполагали, че вместо новия изгрев на Слънцето, те вероятно ще съзрат зората на отвъдния живот...


Но съществува ли изобщо подобен отвъден живот?!

Напълно съм наясно с основателния скептицизъм, който повечето хора изпитват към всеки един опит да се подходи по-сериозно към проблема за евентуалното следсмъртно съществуване на човека и се отнасям към този скептицизъм с пълно разбиране.

Може би най-ясно и категорично по този повод се е изказал видния руски езотерик Пьотр Демянович Успенски (1878-1947) в отговор на зададения му въпрос: “Има ли част от нас, която преживява телесната смърт?”

Той отговаря така:

Това е много интересен и твърде важен въпрос.

Вие питате така просто какво се случва след смъртта, сякаш някой е способен да знае нещо за това. Целият опит на човечеството (нямам предвид въображаемия) показва, че ние не можем да знаем какво се случва след смъртта, защото ако ли не щяхме да знаем нещо положително по този въпрос...

В това състояние на съзнанието ние можем да знаем само определени неща и да имаме отговори само на определени въпроси. Ако искаме да узнаем повече, ще открием, че не можем; практически всеки подход рано или късно ни довежда до непристъпна стена. В случаи като този за живота след смъртта, тази стена изобщо не помръдва - ние знаем за живота отвъд не повече, отколкото човекът в каменната ера.


Всяка една по-сериозна религия или духовна традиция претендира да се основава на личния духовен опит на нейния основател или на колективния опит на нейния древен, а понякога и съвременен духовен елит.

За съжаление в своята цялост този опит е твърде недостоверен, непроверим и което е най-лошото - той е вътрешно дълбоко и дори скандално противоречив.

Поради това днес много хора отричат по принцип самата възможност за наличие на подобен достоверен личен опит у когото и да било. И съответно отричат всички религиозни учения за следсмъртното, а също и за евентуалното предзачатъчно съществуване на човека като чист продукт на човешкото въобръжение.

Обаче дори това да е така, Великото неизвестно, наречено Смърт продължава да се приближава мълчаливо и незабелязано към нас и да ни напомня за себе си.


Накъдето и да погледнем със своите слепи за вечното земни очи, ние виждаме само объркани бивши бебета и бъдещи покойници...

Такава е - поне привидно, съдбата на човека - да се роди кой знае защо на дадено място и в дадено време, да проживее на тази земя от няколко секунди до няколко десетилетия, а след това отново да потъне във Великото Неизвестно, откъдето се е появил.

Поради това не е ли най-добре за всеки един от нас да приеме смирено и с пълно доверие земната си съдба, каквато и да е тя, и да не забравя никога, че е дете не само на този преходен свят, но и на самата непостижима за него Вечност.

Защото, ако не беше така, той никога не би си задавал подобни въпроси за смисъла на съществуването си.

Човек е единственото живо същество на тази планета, което още от най-древни времена е имало погребални ритуали, нещо, което свидетелства, че единствено за него в този свят смъртта не е просто естествено предстоящо последно събитие, а открит тревожен проблем.

И нито празните религиозни бъртвежи и свързаните с тях претенциозни, но най-често нелепи погребални практики, нито голословните материалистични отрицания на отвъдния живот, са в състояние да задоволят потребността на човека наистина да види със собствените си вътрешни очи това, което завинаги ще остане непостижимо за нашите земни очи и най-прецизни инструменти.


Древните мъдреци са ни завещали един велик и вечно актуален призив:

Познай себе си, човече, и ти ще познаеш Вселената и боговете!

Или ако не искаш да познаеш себе си, живей и умри като покорно на съдбата си безсловесно добиче...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.