Да, ти си усетила емоционално въпроса, макар че аз тръгнах от съвсем друго теоретично и политическо ниво. Сега аз ще се присъединя и помисля от гледна точка на реакцията. Когато една сила те поеме, когато едно течение те понесе, например, призован си на война, или те спохожада някаква лична драма, като физическа болест, раздяла, именно, не е ли точно тогава моментът, когато човек призовава нещо като вътрешна психическа сила. Или пък на племенно ниво, когато племето е застрашено, когато културата е застрашена. Материализират ли се тогава нейните богове? А каква е алтернативата?

Саботирайте луксозните стоки. Издраскайте и заливайте с боя мерцедесите!