Благодаря ти!

Чел съм малко по тези въпроси тук-там и то в сериозни книги преведени на български или дори писани от българи. И от прочетеното знам, че е било голяма чест да ти вземат сина за еничар.

Никога не са вземали единствен син. Освен това са държали да е кръстен.

За децата са се грижили видни семейства в Истанбул. По-даровитите са били подготвяни за висши държавни постове. А Останалите са ставали еничари.

По-нататък тези бивши деца са имали право да се срещнат с родителите си и да се погрижат за тях.

Ако нещо от това, което написах е невярно или неточно, моля те, поправи ме.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.