Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде
и не веднъж, пресичайки гората,
се връщал пак на същото поле...
Привечер пътечка малка зърнал,
по нея той с надеждата поел,
напред вървял - поляната загърбил,
вярната посока взел...
И ето, селянин той срещнал в планината,
овците кротко си пасял,
излязъл от пътеката в гората
и пред човека уморено спрял...
- Кажи, човече, знаеш ли кога,
вървейки по пътеката ще стигна,
ще стигна ли по нея до града
на съмване, кога нощта се вдигне?
Човекът нищичко не рекъл,
посочил да върви напред с ръка,
а другият разбрал, не чакал,
поел по пътя към града...
Зад себе си дочул той глас:
- Ще стигнеш утре по обяд!
Човекът върнал се тогаз
и попитал своя непознат:
- Защо когато те попитах,
не ми го каза, а... чак сега?!
Цял ден в гората тук се скитах,
а ти ми го извика зад гърба?...
А селянинът рече му тогава:
- Така е, момко, казах ти и... виж!
За да зная колко ти остава,
трябваше да видя как вървиш...
|