По същество будистката традиция (а и далеч не само тя) се стреми да прекъсне психологическата вкопченост на човека в земното съществуване. Ако това бъде своевременно постигнато в задоволителна степен, то насилственото прекратяване на живота на тялото ни почти напълно се обезсмисля.

За целта Буда ни препоръчва да си дадем ясна сметка за това, че психофизичната активност на нашия организъм има обективен и автономен характер и зависи в твърде малка степен от нашата воля. Ние не сме в състояние по волеви път нито да се подмладим, нито да се самоизлекуваме от тежко физическо или психическо заболяване, нито пък да си променим рязко харaктера или начина на мислене.

Затова първата крачка е да се приемем безусловно такива, каквито сме, а светът такъв, какъвто е, оставайки при това максимално спокойни и бдителни.

Именно това Буда определя като "среден път", който е еднакво далеч както от инертното съществуване в мъгла, така и от безплодните опити да променим насилствено себе си и света.

Този "среден път" води към все по-дълбоко вътрешно откъсване от естествената ни вкопченост в не подлежащото на контрол обективно развитие на нещата и прави все по-неактуално самоубийството като насилствен акт.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.

Редактирано от Aлekc на 06.03.09 20:10.