Виж сега, никой не се е върнал оттам, за да сме сигурни има ли нещо след смъртта.

Смятам, че това е принципно неправилен подход към въпроса.

Ще се опитам да обясня защо смятам така.

Очевидно е, че ако съществува отвъден свят, той и сега съществува. Освен това той е отвъден не сам по себе си, а единствено спрямо нас и нашия свят.

Спрямо него нашият свят е "отвъден".

Или казано по-просто - няма два отделни свята, а само две различни и взаимосвързани сфери на един и същи свят.

ВСИЧКИ езотерични традиции - и източни, и западни - твърдят, че човек е в състояние още приживе да активира своето така наречено "тънко тяло" и неговите сетива и да съществува още приживе паралелно в двата свята.

Нещо повече. Твърди се, че много хора с духовни интереси (вероятно и ти), и сега живеят като амфибии едновременно в двата свята (в отвъдния по време на дълбок сън), но просто не са в състояние все още да свържат двете си съзнания в едно цяло.

Освен това се смята, че отвъдната сфера е многократно по-опасна за нас от отсамната и много от странните подбуди и фантазии на хората идват именно от нея.

За тази сфера на съществуване, в "Гласът на Безмълвието" е указано, че в нея под всяко цвете се е свила змия. На ученика се препоръчва да не забавя стъпките си, за да вдъхва благоуханието на опияняващите цветя, които растат там, да не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията и своевременно да напусне тази опасна обител на чувствените удоволствия.

Най-доброто си остава пробуждането на съзнанието за вечната първооснова на нашето същество, което от корен премахва опасността да станем жертви на измамните сили на астралния (или огледалния) свят.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.